Lovers

Глава 23

Ейми Джоунс

Вслязох в съблекалнята и видях Драко на пода гърчейки се от болка и баща му седящ с насочена пръчка към него. Не знам кога успях, но вече бях извадила пръчката си и обезоражила господин Малфой. Седнах на земята до лежащия Драко и той ме погледна. Баща му ме изгледа злобно и отвори уста сякаш искаше да каже нещо, но си премълча и излезе. Аз помогнах на Драко да се изправи и с леко куцукане излязохме от съблекалнята и се запътихме съм неговата стая. Не си проговорихме докато не застанахме пред големия портрет на змия изобразена във формата на "С".

- Ти отивай към стаята си. Аз имам нужда да остана сам за известно време.

- Драко не мисля, че сега е добре да оставаш сам с мислите си. Можеш да направиш някоя простотия.

- Аз не правя ли попринцип? Хмм. - не му отговорих и той продължи - Така си и помислих. - каза паролата и странно бързо без особено куцане тръгна нагоре по стълбите и зави в ляво към момчешките помещения. За да се отърся от мислите какво ли му минава през главата отидох и продадох това което майка ми ми беше дала. След това отидох при така милата ми съквартирантка в стаята ни. Отворих рязко вратата и я заварих с някакво момче което за първи път виждам. Тя изпищя тихо и аз затръшнах вратата. След няколко минути момчето излезе от стаята, аз влязох и Алиша седеше на леглото си гледайки ме злобно.

- Не си ли се научила да чукаш?

- Е поне от това което видях ти си се. - засмях се плахо, а тя си обърна погледа на другата страна. - Е мислех, че ще се засмееш, но уви.

- На какво трябва да се смея по-точно? На това, че успях да впечатля единственото момче което не си точи лигите по теб ли?

- Моля?

- Не се прави все едно не виждаш какво се случва около теб. Беше с едно от най-популярните и красиви момчета в цялото училище и сега си с поредното такова. По партита докато танцуваш всички гледат само и единствено теб и никой друг.

- Ти дори не си идвала на едно от партитата.

- Моля?! Аз присъствах на всяко едно парти от както съм в това училище независимо с алкохол или не. Просто не си поглеждала никой друг освен популярните хора от домовете.

- Това не е вярно. Винаги съм си говорила с всички. - тъп отговор след тъп отговор. Какво си мислех за бога тя беше права.

- Пфф дори не знаеше, че съществувах докато не те насилиха да споделяш една стая с мен. - не ѝ казах нищо повече, просто излязох от стаята и тръгнах в незнайна посока. Слязох по стълбите и се запътих към общата стая, взех си книга от рафта и седнах на дивана. Беше необичайно тихо и нямаше почти никой. Обстановката беше приятна, но подозрително перфектна.
Не минаха повече от четиридесет минути и Панси влезе с гръм и трясък.

- Можеш ли да повярваш какво се случи туко що? - не ме изчака и да отговоря и продължи  - Обещах на Хърмаяни да уча с нея в библиотеката и тя не се появи. Можеш ли да повярваш?

- Честно казано не. И Драко беше странно подозрителен днес. Скара се с баща си и след това каза, че иска да остане сам. Това го разбирам, но мина доста време, а още не ме е потърсил.

- Представяш ли си ако са заедно в момента... - замълчахме за секунда и след това избухнахме в неописуем смях. - Дори сама не си повярвах. - поговорихме си още малко и след това решихме да отидем в моята стая въпреки, че мислех да се старая да отбягвам Алиша. Беше почти време за вечеря и след това решихме, че ще отидем до "Трите метли" заедно с останалите от "Слидерин".
Качихме се и започнахме да се оправяме. Панси си накъдри косата си, а аз си изправих моята и прибрах двата ми предни кичура отзад с ластик. Облякох си черна пола по тялото, сив потник с деколте, високи ботуши с дебел ток и черно дънково яке.

На път към голямата зала се отбих до стаята на Драко, за да го извикам. Беше заключено, явно нямаше никой. "Най-вероятно е вече долу" помислих си. Панси ме чакаше на изхода при портрета.

- Защо се забави. Знаеш ли колко неудобно е да седиш права с тези обувки. - погледнах към червените ѝ токове и се засмях леко.

- Съжалявам, че се наложи да чакаш толкова. Нямаше никой горе в стаята му.

- Сигурно е долу. Не се притеснявай. - не бях притеснена. Слязохме и вече всички бяха на масите ядяйки в подозрителна тишина.

След това Драко к Хърмаяни влязоха заедно в залата....

Здравейте дано не сте ме забравили. След дълга дълга почивка реших да се върна и да приключа историята. Съжалявам, че главата е малко къса, но следващите ще са по-дълги. Дано ви е харесала и ако е така харесайте и коментирайте мнението си като цяло. Давайте идеи за следващите глави.

До следващия пътт <3