Lovers

Глава 18

В заведението злязоха Фред Джордж и Бела. (ако не помните Бела е детската най-добра приятелка на Ейми с която си имаха техните проблеми и ако не помните може да се върнете по-нагоре в главите) Първата мисъл на Ейми беше "Как е дошла и какво прави тук. И защо е тук с Фред и Джордж" въпросите ѝ се увеличаваха все повече и повече след като те започнаха да се приближават. Драко забеляза това и постави ръката му на крака ѝ и я погледна с успокоителен поглед. Ейми и всечки от тяхната маса както споенах по-рано  от бирени шейкове преминаха на шотове с огнено уиски и вече не бяха от най трезвените и  за това на Драко не му пукаше особено. 

- О Ейми ти ли си? Оле момиче от кога не съм те виждала! - възкликна Бела подмазвайки се и тръгна да я прегръща, но Ейми се дръпна назад и при това движение з амалко да падне в Драко. - Какво има? Защо се дърпаш? Дойдох до тук само да те видя. Е и да видя приятелите ти. Оу хей Блейзз. - това толкова подразни Боб, че той дръпна Блейз и той седна в скута му. Тя само го изгледа злобно. 

- Не си ми притрябвала тук! Явно си дошла напразно. - каза ѝ раздразнено нашата главна героиня

- Хайде де време е да си оправите отношенията. Бела ни разказваше много по пътя тъй, че Ейми няма да е зле да се извиниш. - намеси се Анджелина

- Кой те е питал теб? Това си е спор между тях двете. - отговори ѝ Драко, защото Ейми беше готова всеки момент да стане и да я удари. 

- Мерси Драко, но от тук ще се оправя аз. - каза тя изправяйки се и с леко клатушкане се приближи към Бела. - Ти няма да получиш извинение и не знам защо си дошла тук само да ми лазиш по нервите. М.а.х.а.й с.е! - последното го каза бавно и повишаваше тон с всяка сричка. Бела замръзна  на място и за момент настъпи напрегнато мълчание. - Вие двамата защо я доведохте тук. Все едно няма още заведения в които да си прави драмите. - обърна се тя къ близнаците Уизли които седяха неловко зад Бела и Анджелина

- Ами тя може да е много убедителна. Помоли ни да дойде, за да може да поговорите и ти да ѝ се извиниш и.... - Джордж започна, но беше прекъснат

- МОЛЯ!? И сте се вързали на това. Ох вие сериозно ли? До преди няколко часа ти идваш и започваш да ми се извиняваш и ми показваш някаки глупави писма който дори не са написанис моя почерк и после ми водиш тая тук. 

- Ейми не чакай....

- Чаоо. - Ейми си взе палтото и тръгна да излиза от "Трите метли" залитайки. Вече беше почти пред "Меденото царство"  когато осъзна, че си е забравила чантата с телефона и вътре в заведението. Не искаше да се връща, но се налагаше. Тръгна по обратния път и след като влезе съжали, че го е направила. Анджелина и Фред се натискаха, Бела се опитваше да флиртува с Тео, но не ѝ се получаваше, а Панси и съквартирантката на Ейми- Алиша да танцуват. Тя малко се натъжи, заради видяното, но в същото време ѝ дойде идея в пияната глава. Видя Драко да седи на масата и тихо да си пие огненото уиски, и тя отиде при него. 

- А ти се върна! - възкликна той

- Да дойдох да си взема чантата. Случайно да си я виждал някъде?

- Ъм да май е ето там. - той тръгна да се протяга някъде назад и при това негово действие Ейми сля устни с неговите. За нейна голяма изненада той отвърна на целувката и тя се задълбочаваше с всяка изминала секунда. Драко беше повече от объркан, но все пак му харесваше, че момичето в което е влюбен го целуна. Фред забеляза това и през цялото време все ено беше изолирал Анджелина и се взираше само в тях. Тя се опитваше да му привлече вниманието, но без успех. След тази прекрасна целувка младежите се отделиха един от друг и се бяха изчервили. - Ъъ да чантата ти е ето там. 

- Да мерси. Ти по между другото кога ще си тръгваш?

- Мислех след малко. Ако искаш мога да те изпратя? И без друго сме на една посока. - след като се усети какво беше казал Драко се засмя неловко

- Да тива ще е супер. - тя го дръпна за ръката и двамта излязоха от заведението. По пътя почти не си говореха, а Драко още беше червен като домат.

- Хей защо си толкова червен. - попита усмихнато Ейми

- Ами не е ли очевидно. Нали преди време то бях казал.... сещаш се.. деня в който се събра с Фред. И сега това с целувката.

- Оуу ясно. Ами Драко не знам дали утре ще ме мразиш, зарадит това, но в момента съм много объркана. Имам чувства към един човек, цялата ситуация със смъртожадните. Искам да кажа, че в момента мамя всички. Черния Лорд си мисли, че съм нещо като двоен агент, а аз съм точно обратното. Както трябва да съм троен агент? - Драко само се засмя на това

- Спокойно. И не не си троен агент. Ти просто правиш всичко възможно всички да са добре.

- Да но..

- Няма "но" разбираш ли. - той спря и хвана брадичката ѝ, и завъртя главата ѝ, за да може тя да го гледа направо в очите. - Ти искаш всички да са добре и да са в безопасност. Ако не беше ти никога нямаше да си призная за това което стана с Дъмбълдор. Ти ми помогна с всичко разбираш ли. - след тези думи тя се усмихна и той постави една лека целувка по бузата ѝ и продължиха към замъка. Успяха да стигнат незабелязано до стаята на Ейми. Драко я изпрати до стаята ѝ, защото след като влязоха на нея ѝ се зави много свят и на няколко пъти щеше да падне.

- Е аз ще се връщам към стаята ми.

- Не моля те..... остани. - каза тихо Ейми.

- Искаш да остана? - попита леко учудено той

- Дда. Моля те.- той отиде и легна до нея като я зави. Тя се згуши в него което малко обърка момчето, но въпреки това се зарадва. Така и двамата заспаха прегърнати и щастливи.

Това е новата глава. Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте мнението си. Та въпроса за днес : Какво ви е мнението за LGBTQ+ обществото (знам, че е странен въпрос, но това се сетих). Ами ще очаквам отговорите ви в коментарите. Това е от мен за сега. До четвъртък.

Чаоо🐍💕