Lovers

Глава 4

ГтЕ
Защо все аз трябва да съм с Хари и Драко на едно място. Пак ще се скарат и аз трябва да ги разтървавам.

- Така деца, търсим ранен еднорог. Тези дни някой или някакво същество отне живота вече на един. И сега ако има проблем изстреляйте червени искри от пръчката си, а ако го намерите изстреляйте зелени искри.

- След като явно се налага да се разделяме, аз искам да взема Ханг - каза сопнато Драко и посочи към кучето на Хагрид.

- Добре, но да си знаеш той на моменти е голям страхливец. - вметна Хагрид преди да завие по дясната пътека.

Тримата тръгнахме по лявата пътека която ми се струваше доста по мрачна и страховита. Видяхме следи от кръвта на еднорога за който Хагрид говореше. Изглеждаше прясна. Видях страх изписан по лицата на момчетата.

- Какво да не се изплашихте. Най-много някой да ни нападне..... Бу - и двамата скочиха и Драко за малко да събори Хари, защото скочи върху него, а аз вече бях на земята от страх.

- Не е смешно мътнород. Накрая теб ще изядат не нас, защото много ти знае устата. - защо Драко продължаваше да се държи така. А на астрономическата кула ми говореше много мило. Знаех почти всичко за него, но не го използвах срещу него.

- Млъквай Малфой! - отвърна му Хари.

- Защо Потър? - започна да се заяжда - Защо продължаваш да я защитаваш?

- А ти Малфой, защо продължаваш да идваш на кулата въпреки, че знаеш че ще съм там? - писна ми просто сега нека видим какво ще му хрумне

- Моля?! Какво правиш с нея Малфой?- още въпроси заляха Драко, (но ще ви го спестя) той просто седеше и се чудеше на кой първо да отговори.
Минаха може би две минути и тъкмо отвори уста да каже нещо се чу само силен писък, както и посочи с пръст да погледнем напред. След което видяхме нещо като сянка с качулка, пиещо кръв от въпросния еднорог който търсехме. Докато се усетя вече Хари беше на два или три метра от съществото. Видях, че Драко се опитва да избяга, затова го дръпнах за мантията и го погледнах с убийствен поглед и той остана на мястото си. Аз веднага дигнах пръчката си и от нея се изстреляха червени искри.

- Ти изстреляй зелени! - заповядах на Драко.
Той не изглеждаше на себе си. След като сигнализирахме на другите отидохме да помогнем на Хари. Той беше паднал на земята. Аз и Драко седнахме до него. Хари още беше в съзнание, но не можеше да пророни и дума.