Lovers

Глава 7

*Time skip*
(Така сега ще пропусна няколко години от училището на Ейми, защото сега ще започна с по-интересните неща.)
ГтЕ
Вече се намирах пред "Експрес Хогуортс" и с нетърпение чаках да пристигна в училището и да започна шестата си година в "Хогуортс". Доста неща станаха през годините. Баща ми почина, а майка ми не намери друга утеха освен наркотиците. Поради тази причина я уволниха и тя не намери друг начин да изкарва пари и затова започна и да ги продава. У нас беше ад. Прекарвах повечето време от ваканцията в Бърлогата заедно със семейството Уизли, Хари и Хърмаяни. Ходих на гости и у Панси, но за кратко. С Драко ме сме си говори нищо съществено след една случка през четвъртата ни година.

*Спомен*
С Драко имахме наказание при Снейп, защото спорехме в часа му. Трябваше да изчистим цялата стая след края на часовете.

- Хайде помогни ми малко не се скатавай и аз не искам да съм тук, но ако изчистим ще е по-добре и за двамата.

- Защо не ме ли харесваш?

- Не стегни се. Пък и с държанието ти никоя няма да те хареса. - усмихнах му се злобно, на него явно не му хареса и започна да се приближава към мен. Аз минавах все по назад и по назад докато се опрях на стената. Той хвана китките ми и ги засили към стената. След удара им със стената аз усетих силна болка, но не го показах.

- Мери си приказките. Не знаеш с кого разговаряш.

- Много добре знам. Казвала съм ти го и пак ще ти го кажа. Ти си разглезеното хлапе на тати което на разбира от това на човек да му пука за него. - придоби странна гримаса и в този момент едната му ръка се озова на врата ми започвайки да ме души.

- Извини се.

- Или какво ще ме убиеш ли. - и това не му се хареса. Постепенно започвах да губя съзнание и една частица от мен се молеше да не му стиска да го направи. И бях права той ме пусна к аз свих на пода мъчейки се да си поема въздух. След като нормализирах дишането си го погледнах. В очите му се четеше съжаление и злоба.

*Край на спомена*

- Хайде идвай ще изпуснем влака. - чух познатия глас на Панси. Затичах се към нея и я прегърнах. Те с Блейз не се бяха разделяли и наистина бяха най-сладката двойка. - Разбрах от другите и Блейз, че ще има парти в стаята им с Драко. И ние ще отидем. Не ме интересува тъпата ви караница от преди години. - продължаваше да ме убеждава докато търсихме купето където е Блейз и най-вероятно Драко. След дълго търсене ги намерихме и Панси се метна на врата на гаджето си, а аз само се изсмях. Драко ме погледна и извърна погледа си на другата страна.