Lovers

Глава 5

ГтЕ

Не спах цяла нощ, защото всеки път щом си затворех очите виждах силуета на професор Куиръл и онази друга фигура, чието лице бе разположено на задната част на главата на професора. Погледнах часовника и беше пет сутринта. Реших, че ще се поразходя малко, станах, излязох от замъка, отидох в двора и седнах при едно дърво. Отворих раницата която взех със себе си. От нея извадих една малка тетрадка, молив и гумичка. Започнах да рисувам. Така се бях съсредоточила в това което рисувах, че не чух как някой се приближава и сяда срещу мен.

- Хейй. - каза човека срещу мен, а аз така се изплаших, че когато си вдигнах главата се ударих в дървото. - Опа съжалявам не знаех, че ще стреснеш. - погледнах човека срещу мен и там беше Драко.

- Охх ти нормален си ли изкара ми акъла - отговорих му докато си разтривах главата там където се ударих. - какво правиш тук толкова рано?

- Ами всеки ден ставам, качвам се на това дърво - и той посочи дървото на което съм се облегнала - и гледам изгрева. Ами ти защо си тук толкова рано?

- Амии не можах да заспя и затова реших да изляза. - той само ме побутна и седна до мен

- Какво рисуваш - грабна тетрадката ми и започна да разлиства странниците. При всеки разгънат лист той правеше някакви гримаси. След като ми върна тетрадката ме погледна с усмивка - Прекрасни са! Искам да ме нарисуваш моля тее. - започна да позира все едно аз съм някакъв професионален художник, а той е новата модна икона която трябва да нарисувам. Само го погледнах и започнах да се смея. - Моля тее.

- Ох добре добре само спри. - казах му да спре, защото започна да ме ръчка. В отговор получих само мазна усмивка.

- Добре сега трябва ли да позирам или нещо подобно. - пак се засмях - Ама защо се смееш? Не е смешно. - аз само продължих да се смея

- Не глупчо просто си стой на едно място и говори каквото искаш. - той ме погледна въпросително - Охх Драко просто прави каквото искаш само стой тук. - той се разсмя и аз покрай него. След като спряхме да се смеем аз започнах да го рисувам, а той говореше за куидич. Дори не го слушах. През повечето време ме размиваше и аз се разсейвах, но рисунката се получи добре.

- Добре готова съм. - той се ококори

- Дай да се видя. - показах му я и той ахна - Искам да си я взема.