Lovers

Глава 19

Първа се събуди Ейми с ужасно главоболие. Момичето отвори очи и се надигна, но нещо я дъпна. Това беше още спящия Драко който в просъницата му я беше дъпнал към себе си. Тя се опита да стане, но той беше затегнал хватката си. Не, че не ѝ беше удобно, но не помнеше нищо от вчера и това я притесняваяше. В крайна сметка тя се примири и отново негна върху него. Не след дълго Ейми отново задряма, а Панси нахлу в стаята и се разкрещя. 

- КАКВО ЗА БОГА СЕ СЛУЧВА ТУК?!! - това събуди и двамата младежи и те стреснато станаха. Ейми се отдръпна от Драко и за малко да падне от леглото.

- Не съм сигурна. - отговори ѝ тя

- Ейми не ми казвай, че..

- НЕ. - при конкретния ѝ отговор тя се замисли над думите си - не би трябвало.

- КАК ТАКА. - Панси започна да вика отново - МАЛФОЙ... МАЛФОЙ СТАВАЙ - Драко се събуди по-учуден и от двете момичета

- Ох Панси какво си се разкрещяла толкова рано. - когато чу дрезгавия сънен глас на Драко Ейми настръхна, но се постара да не го показва. Той се изправи леко и отвори очи вече по широко. огледа се и по погледа му не се четеше притеснение на първо време. - И защо ме събуди?

- Защото може би ви търся цяла вечер и на сутринта идвам в стаята ти и какво да ви заваря с Ейми как спите гушнати. - тя повдигна едната си вежда и го изгледа с поглед с който само той ще схване за какво става въпрос.

- Оуу Панси НЕ! Защо си го помисли?

- Чакай какво си е помислила?- попита Ейми която в момента се чувстваше излишна в разговора 

- Че сме правили секс.

- КАКВО НЕ!? Нали? - момичето погледна към Драко, а той само ѝ кимна 

- Щом така казвате добре. То се е разбрало, че тук няма почивка тъй, че с Блейз и Боб ще ви чакаме в общата стая и ще отидем да се разходим. - двамата младежи се спогледаха и Драко тръгна да казва нещо, но Панси го спря погледна Ейми усмихна се мазно и излезе. 

- Вие излизайте аз ще си остана, главоболието ми е по-голямо от желанието ми да излизам. - заяви момичето и отново си легна

- Щом оставаш и аз оставам. Не искам да оставам насаме с тях. Понякога ме плашат. - каза Драко и Ейми се засмя. Той се намести на леглото до нея. 

- Имаш си свое легло махай се от тук. - каза Ейми и тръгна да бута Драко от леглото. Той си мислеше, че тяма достатъчно сила, защото беше малко по-нисичка от него, но той жестоко се лъжеше. Тя изглеждаше все едно няма сила, но дяволита усмивка се опяви на лицето ѝ, успя да го бутне достаъчно силно и той падна. - Казах ти имаш си.... собствено.... легло - каза едвам едвам от смях момичето. Драко се изправи и пак се намести до нея и ѝ отговори: