ГтЕ
Вече бяхме в общата стая на Грифиндор и вътре беше претъпкано. На една малка масичка в средата на стаята се намираше алкохола и някакви снаксове. Аз веднага си взех една бутилка водка и седнах на най-близкото кресло.
Минаха може би два часа и вече всички се бяха напили и то доста. Обстановката беше едновременно приятна и в същото време беше изключително натоварена и досадна. От една страна се вижда как всички танцуват кои по масите, други пък разказваха шумно различни истории които бяха изпълнени с тъпи шеги и така цялата стая се изпълваше със постоянен смях. Трети пък тичаха към най-близките тоалетни. Хари и Рон вече бяха на масата и пяха с пълно гърло. Панси беше дошла с нас, за да остане повече време с Хърмаяни, а Рон през цялото време ги гледаше накриво, обаче на тях не им пукаше.
- Хора хайде да играем на бутилка. - предложих аз
- Никакъв шанс. - веднага изстреля Фред макар и да беше по пиян от мен
- И защо? Да не ревнуваш? - попита Хари опитвайки се да слезе от масата без да падне и да повлече Рон с него
- Не. Защо ми е да ревнувам. - отговори той набързо като извърна поглед на другата страна.
- Тогава. Хайде да играем. - каза някакво момче от "Грифиндор"
- Добре. И ще видите, че не ревнувам. Та нека се нареждаме в кръг и да започваме.
- Окей. - съгласихме се. Обаче при опита да стана от дивана Хърмаяни подпря едната си ръка на роклята ми и като станах роклята се разкъса то такъв начин, че се виждаше част от бельото и сутиена ми.
- Не не и не. - възрази от нищото Фред. - Ти идваш с мен да се преоблечеш.
- Добре де. - той дойде по най-бързия начин до мен и ме вдигна като булка.
- Фред пусни ме. Мога да ходя и сама.
- Не така ще привлечеш всички погледи върху себе си, а не искам никой освен мен да вижда бельото или голото ти тяло. - отговори ми той като ми намигна, а аз се изчервих. Стигнахме в стаята му и той ме остави нежно на леглото му.
(⚠️Следва spicy демек смут и да знаете не ме бива да описвам⚠️).
- Дай ми някаква твоя тениска моля те.
- А да. - отговори ми той и отиде до гардероба си като извади една огромна черна тениска и ми я подаде.
- Ще можеш ли... нали знаеш поне да се обърнеш?
- Защо срам ли те е от мен? - ъх не искам да си мисли, че ме е срам от него, но просто наистина ме е срам от тялото ми.
ESTÁS LEYENDO
Lovers
De Todo┗(•ˇ_ˇ•)―→"Мразех го толкова много. Как успях да се влюбя в него?". Този въпрос се питаше младата Ейми Джоунс всеки ден. Може ли момчето с най-лоша репутация в целия "Хогуортс" да събере парченцата от вече разбитото ѝ сърце. Предстои да разберете. ...
