Влязохме в голямата зала. Беше много красиво, навсякъде във въздуха летяха свещи. Имаше четири големи маси и всяка с различен цвят покривка. Всички първокурсници се събрахме пред масата на която седят учителите. Единственото което успях да видя от навалицата беше само Хагрид и възрастен мъж с много дълга брада. "Това най-вероятно е Дъмбълдор"- помислих си. Както и едно малко столче, и един от професорите в последствие разбрах, че това е професор МакГонагъл (съжалявам ако има грешка при името ѝ).
- Когато прочета името ви ще идвате при мен и ще сядате тук - каза професора като посочи малкото столче - след което аз ще ви поставя разпределителната шапка и тя ще определи в кой дом да отидете, а домовете са "Грифиндор", "Хафалпър", "Рейвенклоу" и "Слидерин". Така нека да започваме.
Всички изглеждаха видимо напрегнати. Първо извикаха името на някаква Ашли Грийн- нея определиха в "Слидерин". После дойде ред на Рон. Отиде видимо притеснен като по пътя си щеше да падне поне три пъти докато стигне до столчето. Шапката го разпредели в "Грифиндор". Той си отдъхна. От предпоследната маса се чуха силни ръкопляскания и крясъци.
Дойде ред на Драко. Той съвсем уверено все едно цяло живот е знаел в кой дом ще е. Шапката го постави в "Слидерин". Драко само се усмихна мазно и отиде при неговата маса. Хари и Хърмаяни също отидоха в "Грифиндор".
- Ейми Джоунс!- каза професора. Цялата настръхнах и с леки, но бързи стъпки тръгнах към столчето. Седнах и професора постави шапката на главата ми.
- Хммм...- започна шапката и аз се разтреперих, погледа ми се насочи към Хари той ме погледна и ми се усмихна, след което погледнах Драко и той само ме изгледа с много странен поглед. Такъв го виждах за първи път, все едно се надяваше да отида при него, но в същото време ме гледаше все едно ме мразеше.- има доста подлост и много талант в теб - прошепна шапката в ухото ми - желание също. Къде да те сложа къде да те сложа - ставах все по изплашена - мисля...... "СЛИДЕРИН- изкрещя шапката. Сега се чудех дали да се радвам или не. Погледнах към Хари, а той ме погледна с утешителен поглед. Отидох и седнах до едно момиче, Драко беше срещу мен и си говореше с някакво момче.
- Аз съм Ашли Грийн - каза бодро момичето - приятно ми е и протегна ръка
- И на мен ми е приятно, аз съм Ейми Джоунс - и стиснах ръката ѝ.
Вечерята мина доста добре. С Ашли си говорехме и се смяхме. Запознай се и с още три момичета, те се казват Ема Лейла и Панси. Драко не спираше да ме гледа през цялата вечеря и момичетата както и аз естествено забелязаха. След вечеря перфектите ни заведоха до подземията където се намираше общата ни стая. Разпределиха ни по стаи и аз бях в стая с Ашли. След като влязохме в стаята с Ашли и веднага започна да ме разпитва.
- Между вас с Драко да не би да има нещо?
- Какво не! Няма и да има, още преди името да ми знае започна с обидите - троснато казах
- Е какво толкова е казал?
- Ами понеже докато бях във влака Рон пита дали с Хърмаяни сме от мъгълски произход и Драко разбира се подслушваше и ни нарече мътнороди. И после най нагло ми се подмазваше в лодката докато идвахме насам. - можеше да се усети с какво раздразнение говоря и Лейла също се усети
- Добре сега не се нервирай за глупости едва първия ни ден е тук успокой се - каза тя утешаващо и ме потупа по рамото- тепърва се започва- и тя започна да се смее. Аз я бутнах и също се разсмях.
Започваше да става късно, погледнах часовника на стената, беше два часа след полунощ. Не можех да заспя. Реших да отида до общата стая. Надявах се да има поне един човек който също не може да заспи. Облякох се и преди да изляза под вратата някой пъхна бележка. Отворих я и на нея пишеше "Утре преди закуска да се срещнем в двора? От Хари" леко се засмях и оставих бележката на нощното ми шкафче. Тихо отворих вратата и излязох. Взех си книгата в случай, че все пак нямаше никой. Слязох долу и беше празно както си и мислех. В камината беше останало само малко жар. Седнах на дивана до камината. Чух стъпки, тялото ми изтръпна. Човекът който най-малко исках да видя.
- Защо си будна?- попита Драко. На него какво му пукаше за бога. Въпреки това наистина изглеждаше загрижен.
- Какво ти пука точно на теб.
- Защо да не ми пука?- ох боже наистина ли реши да ме пита точно това. Още му бях гневна, заради това във влака.
- Защото разбрах, че ти мразиш мътнородни както ти би се изразил - знам, че не трябва да съм толкова гадна за една обида, все пак реших да го подразня още малко
- Добре виж съжалявам не биваше да го казвам. Изразих ме не както трябва.
- Ох добре добре...- ох искам да го дразня още, но потъвам в тези очи. Драко се усмихна, скочи и ме прегърна. Не мога да повярвам, че този който ме прегръща е Драко Малфой.
- Та след като вече сме с окей отношения - погледна ме и се усмихна мазно - какво ще правиш утре преди закуска? - не спираше да ме гледа така мазно.
- Амии ще се виждам с Хари - и аз го изгледах по същия мазен начин
- Този Потър не знам как го понасяш.
- Не знам каква драма имате с него, но моля те не ме замесвайте.
- Добре, добре - каза той отново с усмивка. С него си говорихме сигурно още около час. Разбрах доста за него и за семейството му, както и той за мен и моето семейство.
- Добре мисля, че е време да си лягаме, защото утре имаме първи пас със Снейп, а доколкото разбрах той не харесва учениците му да закъсняват - казах аз с доста уморен глас
- Добре хубаво щом така си казала - стана и започна да се смее
- Лека Малфой.
- Лека Джоунс.
На сутринта станах доста рано, отидох в банята, измих се, облякох се и тръгнах към двора. Там нямаше никой. Наистина си беше рано, но въпреки това все пак очаквах Хари. Мина може около час и не оставаха повече от петнадесет минути до закуска. Хари го нямаше. Вързал ми е тенекия. Стана ми гадно, но не чак толкова, защото до някаква степен го очаквах. Отидох към голямата зала. Засякох Хари който изглеждаше доста уморен.
- Виж съжалявам, че не дойдох, но имах проблеми.
- Все тая спокойно не се притеснявай. - Хари ме погледна с доста радостен поглед. - аз трябва да тръгвам, трябва да ям нещо на бързо и да отивам за часа по отвари. Чао Хари.
1087 думи без авторската бележка. Та това е новата глава. Съжалявам ако главата е малко скучна, но за следващата съм планирала доста интересни неща. Ако ви хареса гласувайте и кажете какво мислите, че ще се случи в следващата глава. Това е от мен за сега чаоо💕💕
YOU ARE READING
Lovers
Random┗(•ˇ_ˇ•)―→"Мразех го толкова много. Как успях да се влюбя в него?". Този въпрос се питаше младата Ейми Джоунс всеки ден. Може ли момчето с най-лоша репутация в целия "Хогуортс" да събере парченцата от вече разбитото ѝ сърце. Предстои да разберете. ...
