След почети един час бяха готови с документите.
Ън-так: Децата вече са официално ваши
Джин се усмихна широко и стана от мястото си като излезе от стаята.
Ън-так: Май много се радва - каза на Джун
Н: Да
Ън-так: Нека да отидем да кажем на децата, че вече сте им родители
Двамата отидоха в съседната стая и видяха Джин който гушкаше Куки.
Н: Бебе, пусни го, ще го на плашиш
Д: Но той се радва - целуна Куки по бузката
Н: Куки събери си багажа и нека си ходим в къщи
К: Благодаря ви
Д: Няма защо мъниче, а когато си събереш всичко ние ще те чакаме на входа
К: Добре
Джин, Джун и Ън-так отидоха при останалите момчета.
Д: Хайде деца
Ю: Осиновихте ни?
Д: Разбира се, хайде съберете си багажа и да се прибираме. А когато сте готови ще ви чакаме на входа
Момчетата: Добре
Тримата възрастни отидоха на входа да чакат децата.
Д: Толкова се радвам - изпищя леко
Н: Всички виждаме - засмя се
Ън-так: Радвам се, че сте щастлив
След няколко минути петте деца се бяха събрали при вече родителите си.
Д: Хайде деца да се прибираме. Кажете чао на госпожата.
Момчетата: Довиждане
Ън-так: Довиждане деца
Джин и Джун взеха багажа на малките и ги поведоха към колата. Когато стигнаха качиха багажа в багажника.
Д: Хайде деца влизайте - отвори им вратата, колата беше достатъчно голяма, че да има място за всички.
Щом децата влязоха и родителите им заеха местата си и потеглиха към новата къща на малките.
След десет минути стигнаха и слязоха от колата. Големите взеха багажа и влязоха в къщата.
Н: Е деца, това е новата ви къща
К: Тук е толкова хубаво и топличко
Д: Радвам се, че ти харесва мъниче
Н: Деца има три стаи, в двете има по две легла, а другата е с едно. Затова Юнги като най-голям ще спи в нея.
Д: Хосок ще е с Джимин в стая, а Техьонг с Куки
Т: Не искам да съм в стая с него
Д: Тогава Джимин ще е с Куки
Ч: Не искам
Д: Юнги?
Ю: Не искам
Д: Хосок?
Х: Не
К: Не искам да спинкам сам
Д: Няма мъниче, ще спинкаш при мен и тати
К: Значи ти си мама, а той тати - погледа Джун
Д: Да
К: Добре
Д: Хайде елате ще ви покажем стайте
Х: Аз може ли да съм сам
Д: Не, защото стаята след време ще е на Куки
Н: Вие четиримата решете с кого искате да сте в стая
Ю: Добре
Всички се качиха на втория етаж и влязоха в една от стаите.
Н: Кои ще спят тук
Ч: Аз и Юнги - усмихна се
Н: Добре, ето ви и багажа - остави им раничките на леглата
Двете момчета си останаха в стаята, а останалите продължиха към следващата стая. Влязоха вътре и оставиха раничките на другите двама.
Д: Тук сте вие двамата - погледна Техьонг и Хосок
Х: Добре
К: Аз самичък ли ще спинкам?
Д: Не мъниче, ще спинкаш при нас двамата
К: Благодаря ви, обещавам като минат няколко години и ще си спа в стаята
Н: Добре Куки
К: А коя ще е моята стая, искам през деня да стоя в нея
Д: Ела - усмихна му се
Тримата отидоха в края на коридора. Влязоха в стаята и Куки се усмихна.
К: Тук е много хубаво
Джин го вдигна и прегърна силно.
К: А коя е вашата стая?
Н: Първата стая в коридора
К: Добре
Д:Утре ще излезем всички заедно, за да ви вземем дрешки и играчки
Куки се усмихна и целуна Джин по бузата.
595 думи
YOU ARE READING
Big family, but then they regret it
FanfictionНамджун и Джин си осиновяват деца, а това са Юнги, Хосок, Джимин, Техьонг и Джънгкук. Момчетата още от сиропиталището делят Кук. След време обаче си го връща. Четете и разберете ★ Начало:01.01.2021г Край:31.12.2021г