Big family, but then they regret it

80

Бяха минали няколко дни от случката между Тае и Кук. Малкия вече се бе върнал в Сеул. Всичко си бе както преди.

А след онази нощ Джънгкук просто каза на Техьонг да става, защото го води при техните, а той милия едва ходеше.

*в къщата на сем. Ким*
Джин бе малко притеснен, защото Тае така и не му каза защо е ходел така.
А Техьонг избягваше всички от семейството само и само да не му задават въпроси относно походката.

Тае искаше да сподели на някой за ноща с брат си, но на кой можеше да каже, че да не го съди. Най-добрият вариант беше Бек. Той щеше да го изслуша, може би и да му помогне. Нямаше му номера, но щеше да го вземе от на майка си телефона.

Тае слезе долу и видя Джин седнал на дивана в хола, а той не остана незабелязан.

Д: Ох най-сетне излезе от тази стая, какво си се затворил в нея - скара му се веднага

Т: Извинявай мамо

Д: Приема се, а сега ела седни

Т: А не, аз само дойдох - трябваше да е измислил оправдание защо му трябва телефона на Джин, а не направо да слезе - за телефона ти

Д: Че защо ти е моя телефон? - погледна го въпросително.

Т: Еми...не знам какво съм направил но съм изтрил без да искам телефона на...Чим

Д: О, ще ти го кажа

Т: Не! - каза веднага - Ще си го препиша сам, може ли - подаде си ръката, като не забрави и да се усмихне леко

Джин го погледна и му го подаде.

Т: Ей сега ще ти го върна - каза като избяга в кухнята

Взе номера на Бекхьон и се усмихна за добре свършената работа. Върна телефона на майка си и се качи горе.

Тае веднага звънна, искаше колкото се може по-скоро да говорят.

*разговора*
Б: Моля? - вдигна веднага

Т: Бек, Техьонг е

Б: О, Тае с какво мога да помогна

Т: Може ли да излезем, имам да ти казвам нещо

Б: Да не се е случило нещо? - каза притеснено

Т: Не, тоест да, абе не е нищо лошо...може би

Б: Кога искаш да се видим?

Т: Кога ти е удобно

Б: Мога и сега

Т: Добре тогава, след 20 минути да се чакаме в началото на парка?

Б: Там съм, а проблем ли ще е, ако взема и Лей с мен. Просто искам да го изведа малко на чист въздух, защото нещо не се чувства добре

Т: Не е проблем - усмихна се - До после тогава

Б: До после
*край на разговора*

°°°°°°°°°°

Тае вече бе в парка и чакаше Бек и Лей да се появят. След минута две Тае ги видя и стана от пейката.

Б: Здравей Тае

Т: Здравейте

Б: Нека не сядаме никъде, а да се поразходим малко, че да може да подиша - погледна към Лей

Л: Казах ти, че съм добре, нищо ми няма

Т: Пожълтял си

Б: Виж и Тае ти го казва

Лей го погледна с яростен поглед. Момчетата тръгнаха да обикалят.

Б: Е за какво искаше да говорим

Т: Искам да споделя нещото с някой, но само ти беше подходящ, може би ти ще ме подкрепиш, ще ми помогнеш...няма да ме оставиш

Б: Тае какво се е случило - попита загрижено

Т: Марк онзи ден си замина и Кук го закара до летището, аз настоявах да отида с него и накрая ме взе...Вечерта отидохме във вашия апартамент...Имах да му казвам нещо важно просто...казах му го, казах му че го харесвам...

Б: И той не е отвърнал на чувствата ти - довърши му изречението

Т: Да, но после...казах му че искам да ме направи негов...сещаш се по онзи начин

Б: Спал си с Кук?! - погледна го не вярвайки

Т: Да - погледна към земята

Л: Всичко ще бъде наред Тае, остави го. Ще разбере какъв човек е изпуснал, когато вече няма да може да те има

Б: До теб сме Тае

Т: Благодаря ви

650 думи