Big family, but then they regret it

43

След настаняването на най-малкия в болничната стая, сестрите казаха на семейство Ким да не вдигат шум и да внимават, а щом се събуди веднага да потърсят доктор.

Д: Миличкото ми детенце - помилва го по главата, която бе цялата в бинтове, както и други части от тялото му.

Н: Всичко ще бъде наред любов - прегърна половинката си в гръб

Д: Еми ако не бъде, ако е с амнезия

Н: Бебе, ще започнем от там какво си спомня първо. Не се притеснявай, всички сме до него и ще му помогнем

Джин кимна, като не отделяше погледа си от сина им.

Часовете си минаваха, полунощ бе минало отдавна, всички седяха на столове около леглото и кой спи кой не на неудобния стол. Джин стоеше буден и наблюдаваше Кук, като го милваше леко от време на време.

По едно време Джънгкук просто отвори бавно красивите си очи и погледна майка си.

К: М-мамо - каза тихо

Д: А, бебенце мое добре ли си? - веднага се изправи от стола, като създаде шум и събуди веднага другите

К: Къде сме? - огледа се из стаята

Н: Аз отивам да извикам доктора - каза набързо и излезе от стаята

Д: Миличък всичко ще се оправи - целуна го по челото леко

К: Не ми харесва тук - погледна към братята си - Хьонг - усмихна се веднага, а погледа му седеше върху Юнги

Големия го изгледа странно, след което погледна майка си.

Д: Мили ей сега доктора ще дойде и ще те прегледа - хвана ръката му като я помилва

К: Не искам доктор - направи тъжна физиономия, на която Джин и Тае се усмихнаха

Т: Кук не се дръж като бебе

К: Хьонг пак ли почваш - погледна го като наклони леко глава настрани - защо постоянно ми викате, че съм бебе, аз не съм. Просто съм по-малък. - нацупи се пак

Нима бе възможно Кук да е получил амнезия, и да не помни толкова много години?

Доктора влезе в стаята и погледна пациента си.

Доктора: Може ли да излезете, искам да го прегледам на спокойствие

К: Мамо не - хвана майка си за ръката и я стисна, като няколко сълзички бяха готови да излязат на свобода.

Д: Бебчо, всичко ще е наред, всичко. Не се притеснявай, доктора нищо няма да ти направи - целуна го по бузата, след което излезе при останалите.

Доктора започна да си го преглежда, а  Джин вече знаеше отговора. Кук имаше амнезия.

Д: Не мога да повярвам, малкия ми Куки не помни толкова много години. А как се зарадва щом ви видя - погледна момчетата до себе си. - Моля ви деца, нека почнете от начало с него, дръжте се като братя с него, бъдете до него, сближавайте се, не го оставяйте сам както едно време. Моля ви! Никога досега не съм ви карал да правите нещо което не искате, но моля ви се този път направете това за него. Бъдете братята за него, които бяхте като малки.

Т: Разбира се мамо , ще го направим, нали момчета? - погледна братята си

Ч: Щом се налага, явно ще го правим

Ю: Ся и с него да се занимаваме

Т: Юнги - погледна го лошо

Ю: Добре, ще се занимаваме явно

Х: Еми явно - въздъхна

След десетина минути доктора излезе.

Доктора: Момчето е с амнезия, не помни последните 10-15 години. Дано му помогнете да си върни спомените. Недейте прибързва, карайте го бавно и след време ще се получи.

Д: Благодаря Ви

Н: Благодаря Ви толкова много

Доктора: Това ми е работата - усмихна се и продължи по пътя си.

Всички веднага влязоха при малкия, а той им се усмихна веднага.

Д: На мама малкото бебче - прегърна го леко

К: Мами, кога ще си ходим?

Д: Ще трябва да останеш тук няколко дни, но аз ще съм с теб тук - усмихна се

К: Добре, а те ще останат ли? - погледна братята си

Т: Аз ще остана - усмихна се

К: Наистина? - светнаха му очичките

Т: Наистина Куки - застана до него и си сложи ръката на главата му

К: Най-добрия хьонг - прегърна го веднага, но изохка - Болии - погледна жално Тае, след което и майка си

Н: Като не внимаваш така става - обади се и баща му

К: Може ли да го цункаш - погледна майка си - да мине

Д: Ще го цункам - усмихна се

Кук се усмихна широко, след което бавно бавно заспа.

700 думи