Big family, but then they regret it

55

Г. Т. К
Вече е време да тръгвам към Сеул. Чувствам се много добре, но Бек и Лей няма да са с мен, но се разбрахме, че това разстояние няма да ни спре и постоянно ще си ходим на гости.
Спомних си абсолютно всичко също.

Д: Мили нека дойдем с теб - вече от два три дни ми мрънкат, че искали да дойдат с мен до Сеул. Да се уверили, че съм добре

К: Казах че не искам, какво толкова не разбра

Т: Куки, ще ми липсваш

К: На мен не - усмихнах се

Н: Кук! - скастри ме

К: Всички много ще ми липсвате - усмихнах се фалшиво, след което се обърнах към вратата

Н: И умната, ако ти трябва нещо винаги можеш да си дойдеш или да звъннеш

К: Добре татко

Всички излязохме от вън и застанахме до новата ми кола. Татко бе ми я взел преди три месеца. Багажа бе качен в нея още от сутринта.

Д: Мили наистина ли не желаеш да дойдем и да ти помогнем?

К: Майко не искам помощ, ще се оправя сам

Н: Полека с колата, ясно?

К: Да

Н: След като пиеш, не се качвай да караш

К: Да ще внимавам - извъртях очи

Майка ме прегърна, след което и татко.

К: Чао

Т: Чакай - прегърна ме силно - моля те нека да си оправим взаимоотношенията - прошепна ми

К: Не - избутах го от себе си

Качих се в колата, след което я запалих. Помахах им и потеглих. Най-сетне самостоятелен живот. Без родители, без братя, без нищо. Усмихнах се несъзнателно, щях да си прекарам много добре сам и далече от всичко, което ме притискаше.

270 думи