Джънгкук вече бе взел книжката. Все не бе в тях и караше напред назад из града, а понякога и извън него. Имаше случай в който се прибираше пиян, което притесняваше Джун и Джин.
Вечерта докато семейството вечеряха, телефон звънна, а именно на Намджун.
*разговора*
Н: Моля? : Ким Намджун търся
Н: Да, аз съм, с какво мога да помогна
? : Обаждаме се от болница ******, сина ви Ким Джънгкук е претърпял катастрофа преди час. Сега е при нас, в добро състояние.
Н: След малко ще дойда, благодаря!
*край на разговора*Н: Излизам - стана от масата
Д: Къде отиваш? Кой ти се обади?
Н: Обадиха ми се от болницата, Кук е катастрофирал
Тае веднага се притесни, като стана и застана до баща си.
Т: Идвам с теб
Д: Казаха ли как е - стана веднага и той, а притеснението се четеше по лицето му.
Н: Казаха че е добре
Д: Момчета вие тук ли ще останете? - погледна другите три момчета.
Ч: Не ще дойдем с вас - усмихна се
Семейството отидоха в коридора, обуха си обувките, след което излязоха, качиха се в колата и потеглиха.
Д: Дано детенцето ми да е добре
Н: Ще му счупя главата, как може от два месеца прочети има книжка и отиди катастрофирай - блъсна по волана
Д: Джуни, може да не е виновен той - каза го тихо и успокоително
Н: Ей сега ще видим
След няколко минути вече се намираха в болницата, на рецепцията.
Н: Ким Джънгкук?
? : Да, в стая 412
Н: Благодаря
Всичките тръгнаха към асансьора, а след това се качиха и на четвъртия етаж на болницата. Започнаха да се оглеждат за табелките с номера на стаите и накрая намериха тази която търсиха.
Доктор тъкмо излезе от стаята и Нам го спря.
Н: Добър вечер, бащата на Джъкгкук съм, той как е
Доктора: Добре е, но е със счупена ръка и пукнато ребро
Н: Кой е бил виновен за катастрофата
Доктора: Катастрофата не е била много голяма, но сина ви е виновен. Карал е в нетрезво състояние, намерихме също и наркотични вещества в кръвта му
Н: Моля!? - направи малка пауза - Благодаря ви!
Доктора си продължи по пътя, а Намджун нахлу в стаята.
Н: Ти акъл имаш ли бе? Караш пиян, а и наркотици взимаш. Ти акъл в тази глава имаш ли? - викаше
Д: Бебе по-тихо, в болница сме - хвана го за ръката
К: Бях на парти ти какво очакваш, да си дойда трезвен ли?
Н: Чакам да си дойдеш цял и здрав вкъщи - намали тона
К: Цял съм си, здрав съм си, нищо ми няма
Н: Тези наркотици от къде ги взе?
К: Няма значение
Н: Има - повиши отново тона си
К: Абе просто ми предложиха и пробвах, това е
Н: А не се приема такова нещо, повече наркотик да не си пипнал, ясен ли съм?
Джънгкук кимна и погледна другите зад баща си.
К: Тея за кво са тука?
Н: Притесниха се за теб - малкия се засмя - Какво му е смешното
К: Те и притеснени за мен, нещо не се връзва
Н: Млъкни
Тае искаше да го пита дали нещо го боли, но щяха да се усъмнят.
Д: Куки, боли ли те нещо?
К: Малко гръдния кош като се смея, всичко е наред, ще се оправя
Д: Ой миличкото ми то - целуна го по челото.
540 думи
YOU ARE READING
Big family, but then they regret it
FanfictionНамджун и Джин си осиновяват деца, а това са Юнги, Хосок, Джимин, Техьонг и Джънгкук. Момчетата още от сиропиталището делят Кук. След време обаче си го връща. Четете и разберете ★ Начало:01.01.2021г Край:31.12.2021г