Big family, but then they regret it

75

Бяха минали още няколко дни, през тези дни Тае просто стоеше като залепен за Кук, постоянно го прегръщаше, дори и малкия да прилагане сила към него, че да го изблъска.

К: Ох мамка му, Техьонг остави ме намира, противно изчадие си, не те искам до мен - озъби му се

Т: Няма пък - усмихна му се

К: Знаеш ли че си много прост? Не мога да те трая вече, накрая ще те изгоня, в моята къща си, не го забравяй

Д: Кук стига с лошо, той ти е брат и иска да ти покаже любовта си към теб

К: Ау, да беше се сетил по-рано - изблъска Тае от себе си и тръгна към входната врата

Т: Къде отиваш

К: Където искам - озъби му се

Н: Ох деца спрете се, да не сте на пет

К: Аз не, ама Техьонг явно е - обу се и излезе

Ю: Кво те прихваща тебе, вече и го прегръщаш - Тае не му отговори нищо, а си седна

Х: Остави го, явно наистина се е заел с това да накара Кук да се държи по-добре с нас и да разбере, че го искаме за брат.

Ч: Почнете и вие - погледна двете момчета

Х: На мен не ми пречи

Д: Оо, най-сетне ще се разбирате - усмихна се

Н: Това ще е нещо ново

*при Кук*

Стоеше на вратата на Марк и звънеше. След малко му отвори Лукас.

Лс: Здравей

К: Да здрасти, Марк тук ли е?

Лс: Да, влез

К: Няма да влизам, кажи му да дойде

Лс: Марк! - извика му

След малко и той седеше на вратата.

М: Здравей Кук - усмихна му се

К: Трябваш ми

М: За какво

К: Техьонг не се е спрял, постоянно ме прегръща, залепен е за мен. Нямам лично пространство в моята къща. Оная вечер чак легна на леглото ми, едва го изритах от стаята. Спа на заключена врата вече. Моля те да дойдеш и да стоиш залепен ти за мен, не мога да го трая вече.

М: Добре - усмихна се

Лс: Чакай чакай, ще го прибираш ли?

К: Не, ще спи в нас

Лс: Къде?

К: Пич знам че ревнуваш, няма да ти го взема, просто искам да ме отърве от брат ми. Досадна работа е

Лс: Ох добре

К: Хайде Марк

М: Сега ли?

К: Да, аз няма да се прибера в нас без теб

М: Идвам, само да се обуя

Лс: Аз ще се прибера след малко, ще заключа и ако искаш да излезем ми пиши или звънни - усмихна му се

М: Добре Лу - обу се - Чао - каза на Лукас

К: Чао

°°°°°°°
Кук и Марк вече бяха пред тях.

К: Стой залепен за мен, моля те, ще ми налети веднага

М: Добре, разбрах какво да правя - усмихна му се

Джънгкук отвори входната врата и влязоха вътре. След няколко секунди се появи и Техьонг.

Т: Най-сетне се прибра - спря се, погледна Марк - Защо е тук, вие нали се разделихте?

К: Да, но сме си приятели - прегърна Марк

Тае изчака момчетата да се събуят и да влязат навътре. Щом го направиха Тае се нацупи пак.

Д: А, Марк

М: Добър ден - поклони се, не смееше да погледне никой в очите

К: Марк ще остане за известно време тук, защото прави ремонт в тях - каза като се усмихна и го прегърна през рамо

Н: Защо ни казваш, къщата е твоя все пак

К: Аз да кажа, защото някой е недоволен - погледна Тае

Д: Аз отивам да правя обяд

К: Не нека аз и Марк го направим - задърпа големия към кухнята

М: Какво ще готвим

К: Каквото искаш сладък - знаеше че Техьонг е зад тях и ги гледа

Извадиха необходимите продукти и Марк почна да реже, а Кук го прегърна в гръб. Брат му все още седеше и ги гледаше.

'Да не би отново да са заедно' - помисли си Тае.

К: Ако Лукас ни види, пътник съм - изшептя на Марк и се засмя, а след него и големия

М: Така е, голям е ревнивец

К: Радвам се, че поне си намерил някой за себе си

М: Но...аз не съм сигурен в чувствата си към него

К: Щом беше във вас, предполагам е и спал във вас, значи може би го харесваш наистина

Марк не каза нищо, а продължи да реже.

700 думи