Big family, but then they regret it

89

В една тъмна стая, Кук седеше сам и се оглеждаше, но изведнъж глас започна да му говори.

? : Трябва да поемеш отговорност за детето си. То ще се нуждае от теб. Не само то, а и Техьонг - последва мълчание, Кук не знаеше какво да каже.

К: Не е толкова лесно - проговори

? : Нищо не е лесно в този живот, винаги има трудности и това е една от твоите. Техьонг има нужда само от отговорността ти към бебето. От малко подкрепа, от бащината ти обич. Запомни го

К: Казах ти, че не е толкова лесно, не желая бебето, не.... - бе прекъснат

? : Като не желаеш да имаш деца, защо го направи това, да страда?

К: Аз...не, но... - отново бе прекъснат

? : Щом те искаш да страда, поемаш отговорността си
°
°
°
°
И изведнъж Кук се събуди. Сънуваше този сън вече месец и половина. Колкото повече наближаваше Тае да ражда, толкова повече човека от съня му, му повтаряше, че трябва да поеме отговорност.

Джънгкук си хвана главата с ръцете. Дали бе правилно да забрави своя курварски живот и да отиде там където ще е обичан, там където той няма да обича. Там където няма да намери любовта си и ще бъде натискан докато не заобича Техьонг. Ще бъде принуден да го обича.

Джънгкук осъзнаваше, че сам си го е направил, за да стигне до тук. Просто ако бе отказал на Техьонг, но бе на сухо от седмица и се реши да се възползва.

К: Колко съм глупав, само за нуждите си мисля винаги - извика

250 думи