6

467 39 7
                                    

На следващия ден всички деца бяха станали и сега закусваха.

След закуска щяха да ходят на пазар, за всичко.

К: Мами закуската е много хубава

Д: Благодаря ти бебче - целуна го по главичката

Четирите момчета погледнаха Кук и присвиха очи.

Н: Защо гледате така Куки?

Т: Защото се подмазва

Н: Той е малък, ще видите след време ще спре

Ю: Аз не мисля така

Д: Спрете се, натъжихте го - гушна тъжния Куки в гръб и го цунка по косичката - не ги слушай беби

К: Те не ме харесват

Д: Шшш

След закуска отидоха до вратата и децата се обуха, а след тях и родителите им. Излязоха от къщата, качиха се в колата и потеглиха.

Щом стигнаха до мола слязоха от колата и влязоха вътре в сградата.

Д: Първо взимаме дрешки, а после играчки

Децата: Добре

°°°°°°°°°

След двучасово пазаруване на дрехи и малки принадлежности бяха готови.

Д: Е деца, сега е време за играчки

Влязоха в магазин за играчки и на Куки очичките веднага останаха на една от тях.

К: Мами, може ли това писи - посочи играчката, която бе малко бяло котенце

Д: Разбира се

К: Искам и това морковче

Д: Добре слади

К: Не искам други играчки

Н: Куки избери си още

Куки кимна и започна да разглежда с братята си.

След няколко минути всеки си бе харесал различно. Повечето играчки на момчетата бяха колички или някакви роботи.

Н: Това ли си избрахте

Децата: Да

Н: Добре хайде да плащаме и да си ходим

След като Джун плати всички играчки, излязоха от магазина, а след това от мола. Качиха всичките покупки в колата, след което всеки се качи и потеглиха към вкъщи.

Щом стигнаха вкараха всичко вътре.

Д: Деца много сте мълчаливи днес - погледна четирите по-големи момчета

Х: Еми няма какво да кажем

Д: Ама и вие помежду си не си говорите, да не сте скарани

Ч: Не

Ю: Не сме скарани, просто... - бе прекъснат

К: Сигурно мислите как да ми се подигравате - наведе главичка

Д: Така, искам да играете заедно, искам да ви виждам заедно. Ясен ли съм?

Никой нищо не каза и Джин ги погледна лошо.

Д: Ясен ли съм?

Отново нищо. На младия родител му идеше да ги хване и да ги направи на нищо, не обичаше като не му отговарят като е питал нещо.

Намджун държеше половинката си и го галеше като му шепнеше.

Н: Спокойно бебе, те са деца ще се оправят

Д: Ох - сведе глава - Еми ако не се оправят

Н: Шшш

Д: Всички да си взимат дрехите и играчките и се качвайте горе.

Всички кимнаха, взеха си всичко и се качиха.

430 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now