42

409 39 29
                                    

Щом Джънгкук бе откаран в болницата, веднага бе звъннато на родителите му, щом бяха разбрали кои са. Този път бяха казали, че Кук е в критично състояние.

Цялото семейство Ким веднага тръгнаха към болницата от която им се обадиха, а този път двамата големи Ким бяха много притеснени за детето си. От малките, Тае също много се притесняваше, а другите им беше все тая.

На рецепцията питаха къде е Кук, но отговора наистина не им хареса.

?: В операционната

Д: На кой етаж е операционната? - попита доста притеснено

?: На втория

Всички веднага се втурнаха на там, а щом стигнаха нямаше какво друго да правят освен да чакат. Мина се половин час и доктор излезе.

Н: Как е Джънгкук?

Доктора: Мъчим се да направим всичко възможно, че да го стабилизираме, но ще е трудно. Изгубил е прекалено много кръв. Правим всичко възможно - каза и си продължи по пътя

Д: Боже, не искам да го изгубим толкова млад - заплака с глас

Н: Ще направят всичко възможно любов - прегърна го като и неговите сълзи си намериха път навън.

На Техьонг очите също започнаха да се насълзяват, затова тръгна на някъде, а сълзите почнаха да се спускат по лицето му.

Г. Т. Т
Не искам да го загубя, не искам. Още не съм му признал чувствата си. Трябва да живееш Кук, трябва. И когато се оправиш ще ти призная, ще ти кажа че те харесвам. Ти сигурно ще ме отхвърлиш, но поне ще съм ти казал.

Г. Т. Н
След няколко часа всички отново се бяха събрали пред операционната, седнали на столовете и чакаха. Никой не издаваше и звук, бе настъпила гроба тишина вече от няколко часа. Никой не бе излизал, само доктора влезе с още няколко сестри и това е.

След няколко минути вратата се отвори.

Д: Как е той? - попита веднага доктора, като стана от мястото си.

Доктора: Стабилизирахме го, всичко мина добре, но се опасяваме че ще е с амнезия. Когато се събуди ще го прегледаме и ще ви уведомим какво е положението. А сега ще го настанят в стая 312.

Н: Благодаря Ви

Доктора си продължи по пътя, а семейство Ким си отдъхна, поне беше жив.

355 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now