Big family, but then they regret it

51

Вечерта когато Джънгкук се прибра направо седна при останалите да вечеря.

Д: Скъпи добре ли си? - погледна най-малкия

К: Да, разбира се - усмихна се леко

Н: Изглеждаш разстроен, станало ли е нещо?

К: Не, всичко е наред

Н: Сигурен?

Кук поклати глава в знак на съгласие.

Д: Искаш ли след вечеря да поразгледаме малко стари снимки заедно? - погледна го

К: Добре

След вечерята всички седнаха на диваните в хола. Джин започна да показва снимки и да обяснява на Кук къде са били, на колко са всички и да разказва смешни случки от тогава.

К: Това е доста интересно, но наистина не си спомням нищо - не искаше да го казва, защото знаеше, че после майка му и баща му са тъжни.

Н: Следващия път може да се получи - каза тихо

К: Аз...искам да кажа нещо. - всички насочиха вниманието си към него - Има...спомени които си спомних, но не са с вас, а с Бек и приятели само

Джин в началото се зарадва, но след това усмивката му изчезна и на нейно място се появи тъжна физиономия.

Н: Това е много хубаво

След това никои нищо не каза и всеки си отиде в стаята.

*при Джин и Джун*
Д: Не ми харесва, че си е спомнил първо тях, той е с нас от толкова малък

Н: Ще си ни спомни, щом са му изплували спомени, значи всички други също ще се появят

Д: Не искам да си спомня всичко, не искам да става онова мрачно момче

Н: Бебе, трябва да си спомни

Д: Ще си спомни, че изобщо не е бил близък с момчетата и отново ще е тихо тук

Н: Бебе какво ще правиш, когато те се изнесат?

Д: Може и да не го направят, може да доведат половинките си тук

Н: Няма да е така. Не съм ти казвал, но Кук иска да се мести в Сеул след като завърши, беше ми го споделил миналата година и аз се съгласих, примирих се с мисълта, че най-малкото ни детенце ще се изнесе

Д: Не - спуснаха се няколко сълзички по бузите му

Н: Недей плака, все някога ще стане, че всички да се изнесат от тази къща

Джин кимна и се сгуши в прегръдките на съпруга си, като след няколко минути заспа.

375 думи