9

441 38 38
                                    

Бяха минали няколко седмици от както семейство Ким бе осиновило петте деца. За тези изминали седмици Куки винаги седеше сам и си играеше сам, а останалите четири момчета, често ходеха и му взимаха играчките, но го питаха и той винаги им даваше, нищо че след това му ги връщаха счупени.

Днес бе същото Тае бе отишъл при него за играчка, а след това в върна счупена. Куки я взе и му се насълзиха очичките, това бе любимата му. Мъника бързо излезе от стаята с играчката в ръце и отиде в кухнята където бе майка му.

К: Мами - усещаше се тъгата в гласчето му.

Д: Кажи миличък. - обърна се към него - Счупил си си играчката?

К: Без да искам - наведе глава. Не искаше да лъже, но и не искаше да се карат на по-големите.

Д: Спокойно, ще кажа на тати като се прибира от работа да мине и да вземе нова. Искаш ли?

К: Благодаря ти! - прегърна мъжа

Д: Няма защо сладурчо

К: Ще гледам повече да не си чупя играчките

Д: Спокойно - усмихна се

Куки се усмихна и се качи в стаята си.

°°°°°°°°°

Вечерта когато Джун се бе прибрал от работа бе взел играчка, каквато Джин му бе описал. Мъника сега седеше в стаята си и ѝ се радваше, но тогава някой влезе в стаята му.

Т: Каза на мама, че съм ти счупил тъпата играчка ли? Затова ли ти взе нова?

К: Не съм - погледна го със страх

Т: Това защо имаш нова играчка, защо когато аз си счупя моите и кажа, че искам нова мама ми казва, че няма да ми вземе нова

К: Незнам

Т: Защото ти си му любимеца, защото постоянно му се подмазваш

Д: Техьонг!

Двете момчета погледнах към вратата където стоеше ядосания Джин.

Д: Значи ти му чупиш играчките? И той без да ми каже

Т: М-мамо не - каза уплашеното момче

Д: Защо ме лъжеш като бях тук и чух?

Т: Извинявай, но не само аз му чупех играчките - наведе глава

Д: Не се извинявай на мен, а на Кук. Стойте тук и да не сте мръднали - каза строго и веднага отиде да вика другите момчета.

Когато всички се бяха събрали Джин ги погледна и почна да говори.

Д: Защо сте чупили играчките на Куки?

Ю: Абе ей клюкарке такава, само знаеш да клюкариш - погледна най-малкия злобно

Д: Юнги млъкни, той нищо не ми е казал. Техьонг говореше с него и аз чух разговора им и разбрах. А сега искам да разбера защо му чупите играчките?

Ч: Помислихме че така ще спре да ни досажда

Д: Той не ви досажда, той просто иска да играе с вас. Утре ако не играете с него, знайте че ще ви наказвам и то много лошо

Всички кимнаха и родителя отново ги погледна всичките. Както винаги Юнги не беше доволен, само по изражението му можеше да се разбере.

Д: А сега всички долу да вечеряте!


480 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now