Big family, but then they regret it

70

Вече готови, слезли долу, седяха в тишина. Всички гледаха Кук, щяха да му останат много белези, но на него не му пукаше особенно.

Т: Болят ли те раните?

К: Ебал съм ги - гледаше в една точка

Л: Кук, Тае те пита като човек, отговори му и ти като такъв - повиши му тон

К: И да болят, няма какво да направя по въпроса - погледна брат си

На вратата се звънна и Джин веднага стана да отвори. Пред вратата стоеше Марк, целия в сълзи.

М: Кук, тук ли е? - попита без да поглежда големия в очите

Д: Да, влез - направи му път. Марк се събу и влезе на вътре. Щом съзря Кук веднага изтича и клекна пред него.

М: Кук мога да обясня, моля те! - започна да плаче с глас - Изслушай ме, само това искам

Б: Марк, по-добре си тръгвай

Л: Нарани го, да беше помислил преди това - двамата се изправиха

К: Добре - стана и тръгна нагоре, а Марк не очакваше той да се съгласи, но се зарадва, че поне ще има тази възможност. Изправи се и тръгна след него

Л: Глупак, след малко да се чудя как да го успокоявам - ядоса се

Б: Спокойно - прегърна го - той е достатъчно голям

*при Марк и Кук*
М: Защо стаята ти е в това окаяно състояние?

К: Казвай каквото имаш да казваш и се махай

М: Наистина не исках да става така, не исках бебе от него, исках да е от теб

К: И кой е той

М: Казва се Лукас

К: Кога стана

М: Докато беше в болницата, приятел правеше парти и аз отидох. И той там ме напи, след това стана всичко. Наистина не исках. Съжалявам много че отидох на партито, съсипа живота ми. Исках да си имаме бебче с теб. Не знаех как да ти кажа, беше ме страх... - бе прекъснат

К: Ясно...сега може да си ходиш, чух достатъчно - тръгна да излиза от стаята, но бе хванат за ръката

М: Нека поне си останем приятели, моля те

К: Не заслужаваш - отскубна се и излезе от стаята

340 думи