Big family, but then they regret it

56

Г. Т. Н
След почети 400 км. и почети 5 часа път, Кук най-накрая стигна. (И наистина разстоянието е толкова, както и часовете). Влезе в самия град и тръгна по улицата, по която джипиеса го упътваше към новата му къща. Докато караше из улиците, телефона му звънна.

*разговора*
К: Здравей Марк - каза весело

М: На къде си Куки?

К: В града съм вече

М: Добре, ще те чакам пред вас

К: Добре Марки

М: До след малко
*край на разговора*

Кук се усмихна, поне нямаше да му е скучно тук.

След време стигна до може би улицата на която трябваше да живее. Започна да се оглежда за къщата, че дори и за Марк. След още една къща видя големия и се усмихна. Паркира колата пред новата си къща, след което слезе.

К: Марки - прегърна го силно

М: И ти ми липсваше Куки - прегърна го също силно

К: Ще има да лудеем заедно, а Лей няма да е тук за да ни спре - засмя се

М: Така е - засмя се също - А сега нека да влезем вътре и да огледаш, а след това и да оправим багажа ти

К: Добре

Марк мина напред и отключи вратата, той бе взел ключа от собствениците, след което направи път на малкия да влезе пръв.

К: Става - огледа хола, като след това влезе и в кухнята - не е лошо мястото

М: Така е, хайде ела да видиш спалните

Двете момчета тръгнаха по коридора и се качиха на втория етаж. На горния етаж имаше три стаи и една баня.

К: Ох нашите като тръгнат да ми идват на гости къде ще ги слагам да спят - хвана се за главата

М: Не го мисли сега. Ела да ти покажа стаята която мисля че ще ти хареса. - задърпа го към края на коридора, като отвори вратата - Доближава се до твоя вкус

К: Така е

След разглеждането на къщата Кук звънна на майка си, да каже че е пристигнал, а след това с Марк започнаха са разтоварват багажа.

330 думи