Любов и пипер

Глава 3

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ ПОДНАСЯМ ВИ НОВА ПОРЦИЯ СМЯХ И СЕ НАДЯВАМ ДА СЕ ПОСМЕЕТЕ ОТ СЪРЦЕ.

ДАНО ГЛАВАТА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ШЕФ ТАСЕВ Е ГОРД ОТ ДЪЩЕРЯ СИ.
(МУЗИКАТА СЕ ПУСКА НА ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЛУКА ЗА МАКСИМАЛНО ДОБРО ИЗЖИВЯВАНЕ)

*Лора*

Обикновено започвах сутрините си като хвърлях стрелички от дартс по лицата на бившите ми, но днес реших да разнообразя и добавих илицето на онази лукава италианска невестулка...за жалост обаче разполагах само с техни снимки. Ако обаче не беше само на снимка сега бившият ми нямаше да ме причаква зад ресторанта и нямаше да ми иде да го навра в контейнера отвън и да го засипя с развалено телешко и пилешки дреболии.

- Лори, моля те. Не исках.

- Разкарай ми се от погледа. Не искам да те гледам. – махнах пренебрежително с ръка към костюмираният ми бивш и навирих нос.

- Сгреших, съжалявам. Дай ми още един шанс.

- Бориславе, разкрай ми се от погледа ти казах. Не искам да те гледам, човече, не го ли разбра? Гнусен си ми.

- Бебе, извинявай! Бях пиян, не знаех какво да правя. Никола и другите ме накараха.

Аха, да, сигурно те хванаха за оная работа и я вкараха вместо теб. Да, да, сигурна съм че точно така е станало.

- Добре де, защо сега ме караш да те филирам? Не искам да те виждам. Не.Искам.

- Лора, хайде де!

- Има ли проблем?

Е, само ти ми трябваше. Обърнах се по посока на познатият дълбок мъжки глас с италиански акцент и въздъхнах когато видях, че беше вече плътно до мен и дори застана между двама ни.

- Ти пък кой си?

- Шефът ѝ. – отвърна кръстосвайки ръце и Борислав присви черните си очи, а аз едва не се засмях. Изглеждаше като дете поставен до масивната форма на Лука.

- Разкарай се, пич. Гаджето ми работи за баща си.

- Бивше гадже. – подчертах.

- Вече не. Аз съм новият главен готвач и ако смяташ да притесняваш работниците ми по-добре си върви преди да повикам охраната.