Любов и пипер

Глава 19

СЛЕД МНОГО МЪКИ, КАКА ВИ ОТНВО Е ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИМАМ НУЖДА ОТ СЪН, ЩОТО ПРЕГРЯХ И МИ ИДЕ ДА СЕ САМОУБЕСЯ И ИЗЧЕЗНА БЕЗКРАЙНО

*Лора*

Беше странно да бъда на семеен празник с Лука особено като двойка. Още по-странно ми беше да подготвям подаръка на бабичката с него, но пък беше странно приятно. Обикновено бившите ми ги карах насила да идват с мен, а Лука прие поканата на драго сърце. Липсваше му да бъде на такива събирания предполагам. Никога не бе имал голямо семейство и всичко бе ново за него, но пък семейството ми го обожаваше. Особено пък бабичката. А, как се израдва на тортата само, още повече че беше правена от мен и него. Не бях виждала по-усмихната деветдесетгодишна жена. Цяла вечер не спря да се усмихва и да ни гледа със сълзи на очите всички. Обичаше когато ни събереше цялото семейство, а пък сега с Лука беше още по-щастлива. Никога досега не е харесвала който и да съм ѝ довела и винаги казваше, че не са правилните за мен защото не били мъжкари, а на мен ми трябвало именно един мъжкар. Така и не ми казваше какво има предвид с това, но никога не му бях отдавала такова голямо значение. Жената беше стара и още си живееше в едно време, когато и мъжете и ние, жените сме били коренно различни. Интересно беше, че всички харесаха Лука дори и дядо Иван, който по принцип посрещаше гаджетата ми със секирата. Родата на мама беше доста шантава, но си ги обичах. Имах по-специфична връзка с тях и ги усещах като по-близки.

 Разбира се, обичах и баба Юлия, обичах и дядо Георги лека му пръст, но с бабичката, баба Рени и дядо Иван имах по-друга връзка. По-силна сякаш, защото летата обичах да прекарвам при тях. Помагах им с градината, любимите ми времена пък бяха когато им помагах да правим зимнина и се тръшках, когато разбера че не са ме изчакали за нещо. Бяха хубави времена, тогава още не се вълнувах от момчета и нямах никакви грижи освен да гледам Дисни и Cartoon Network и да ям филии с домашна лютеници или сладко от сини сливи, тъкмо свалено от котлона. Ех, детство....

- ­Бабе, я ела с тебе да си поговорим. – бабичката ме хвана за ръката и с това прикова вниманието ми. Свъсих вежди във въпрос. – Ела като ти казувам, бе щерко.

Мама поклати глава във въпрос, но аз просто свих рамене. Станах от стола си, което прикова вниманието и на Лука, но му казах че сега се връщам. Помогнах на бабичката да стане и заедно с нея отидохме до кухнята. Интересно ми беше само за какво ще говорим.