Любов и пипер

Глава 17

ТАЗИ ГЛАВА ВЛИЗА ПО-РЯЗКО И ОТ ШЕФ ТАСЕВ В СКЛАДА, ТЪЙ ЧЕ БИ ПРИПЕЪРД. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО НОСИ НЕЛЕПИТЕ СИТУАЦИИ ОТ НАЧАЛОТО И ИМА ПеПЕРЕЕРРРХ. 

АКО Е ТАКА ИСКАМ Е ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ХОРАТА АКО ЗНАЕХА КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ РЕСТОРАНТ НЯМАШЕ И ДА СТЪПЯТ В НЕГО, ХД

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ

ЛОВ ЮЮЮЮЮЮЮЮ

*Лора*

Ако му бях забила някоя стреличка дарц в лицето, когато имах възможност сега невестулката нямаше да ми се налага да гледам мазната му физиономия.

- Лора, почака-

Реших да го игнорирам и просто минах покрай него с натоканата походка и побутнах черните си очила със средният си пръст.

- Захарче, моля те. – дългокракото нищожество, разбира се успя да ме настигне и ме хвана за ръката спирайки ме в крачка. Така. Поех си дъх.

- Ако не ме пуснеш, кълна се ще викам и ще кажа на тате че ме закачаш. – погледнах го сериозно в очите, но той беше непоклатим.

- Просто ми позволи да обясня пък ако искаш и на полицията се обади.

Моля?!

- Не се страхувам, Лора. Искам да си изясним нещата.

- Няма какво да си изясняваме, Лука. Всичко ми е пределно ясно.

- Нищо не ти е ясно, мамка му! – избухна и аз потрепнах. – Сиена не ми е –

- Не ме интересува. Наистина слабо ме вълнува Хиена каква ти е. Не съм ти никаква, Лука. – никой не знаеше колко ми костваше да се правя на хладна и непоклатима пред него докато вътрешно наистина ме болеше.

- Но- нещо в очите му се пропука заедно с гласа му щом чу това, но предпочетох да не му обръщам внимание.

- Ако не искаш да останеш и без работа по-добре влизай вътре. – беше последното, което му казах преди да се изтръгна от хватката му и да вляза вътре. Подминах момчетата, което ги сепна но нямах намерение да се занимавам и с тях и вместо това се запътих към съблекалнята.

...

Свалях слушалките само колкото да приема поръчките, а да си представям че Лука беше всеки един продукт, който обработвах ми доставяше по-голямо удоволствие отколкото навярно трябваше. Например месото беше мазната му, гнусна физиономия и размазвах с чука без капка жал. Най-готино ми беше, когато белех ли белех моркови само за да ги нарежа после злобно и това безпокоеше мъжката част от кухнята, защото се бяха надушили. Дори разбрах, че невестулката беше пренощувал у Евелин. Предател с предател. Ей, това мъжката солидарност беше по-силна и от женската завист. Беше като непробиваема стена и доста им завиждах за това преди, а сега единствено ме караше да искам да убия и четиримата смотаняци. Най-лошото беше, че под ръка имах достатъчно ножове и условната не ми мърдаше. Дали можех да бъда готвач в затвора? Въпреки, че с достатъчно връзки бих могла да се измъкна тънко...Ех, дилеми, дилеми...