Любов и пипер

Глава 1

БЯХ СЕ ЗАРЕКЛА ДА НЕ КАЧВАМ ДОКАТО НЕ РЕДАКТИРАМ ВСИЧКО, НО ВСИЧКИ ЗНАЕХМЕ ЧЕ НЯМАШЕ ДА ИЗДЪРЖА, ХД.

Е, ЕТО И ГЛАВА ПЪРВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ГРАБНЕ.

АКО ГЛАВАТА ВИ ХАРЕСА, ТО ТОГАВА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЛОРА СЕ ОТЦЕПИ.

*Лора*

Хората се справяха с разделите различно. Аз например през годините бях преминала през доста различни фази. Когато бях на осем например ми разбиха сърцето за първи път. Помня го сякаш беше вчера. Спомням си как се прибрах плачейки и се оплаках на мама, като дори я питах дали е защото съм грозна. В последствие се оказа, че е заради вълненият пуловер с бухнали ръкави в пикняно жълто. После на 14 си хванах първото сериозно гадже. Беше от горният клас, казваше се Мартин и беше футболист. Висок, по-слаб и от мен в детската градина, пълен кретен, но поради някаква причина аз го мислех Хенри Кевил и боготворях земята, по която ходеше. И както всички хубаво си има своят край Марти-Парти ме заряза, защото не исках да му пусна. Приех го изключително тежко, защото макар и на 14 си мислех че светът ще свърши без него, но след няколко шамара от мама се оправих. После вече на 18, пълнолетна, уж зряла кака Лора откри господин Правилен...или поне тя така мислеше, защото в прав текст го попита къде ѝ е пръстена...после нашият Петър избяга с подвита опашка и аз вече бях една пълна и неистова развалина. Със седмици не излизах от вкъщи и намирах утеха във старите поп-фолк балади. Сега вече пък на 23 се справях с разделите по следният начин:

-      Сега, сега. Дай ми шампанското. – най-добрата ми приятелка ми подаде бутилката скъпо шампанско, което безсрамно откраднах една вечер от баща ми. Коя рокля? Тази? – посочих с поглед към сатенената коктейлна рокля, която облякох преди малко. – Или пък тази? – размахах другата, която бе обсипана в сребристи пайети. – За Бога, Джуле, Елена хайде решавайте! Няма време. Искам да излезем и да се напия и да забравя за онзи прошляк. – бях на ей толкова от това да започна да се тръшкам като малко дете. Не, всъщност май вече го правех. Или го правех или ставаше земетресение.

-      Пайетите. – Елена посочи към роклята в ръцете ми и аз се усмихнах доволно. Ето не беше толкова трудно. Премених се набързо в нещото, което според етикета беше рокля и се огледах в огледалото. Изглеждах апетитно като мидиъм реър рибай стек полят с масло и стрък розмарин. О, да, имах навика да сравнявам почти всичко с храна. Професионално изкривяване...