Любов и пипер

Глава 22

ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ГЛАВАТА Е АДСКИ КЪСА, НООО ПЪК МЕ РАДВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТАКА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ, ТО ТОГАВА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЗАСПИВАМ НА КОМПЮТЪРА В МОМЕНТА

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Лора*

Има едни такива моменти в пристъп на краен шок, когато мозъкът ти изключва, връзката на ушите ти с този мозък пък изцяло прекъсва и ти просто седиш и мигаш, не знаещ какво се случва. Е, този момент при мен настъпи когато същият този доктор, който беше нахилен до уши ми съобщи че имаше бебе. Не кой да е друг, а аз имах бебе. Така де щях да имам. Най-лошото в такива ситуации обаче беше, че аз не реагирах като нормалните хора.

- Страшен майтап, докторе. – избуши ме на смях и това ми спечели няколко меко казано възмутени погледи от страна на майка и доктора. – Някой друг виц знаете ли? Благодаря ви, наистина ме разведрихте. Сега сериозно, обаче кажете на майка че ми няма нищо и да си ходя вече.

- Госпожице, боя се че не е шега. Действително сте бременна.

Мамка му, дотук с отричането на очевадното.

- Кой месец?

- Това ще ви кажат в АГ-то. Хайде елате, ще ви заведем.

Изобщо не си бях и представяла, че ще стигна до това положение. Исках деца, но след няколко години когато вечех имах стабилно семейство и най-вече мъж до себе си, а не сега на двадесет и две и сама без дори да знам бащата на това бебе къде беше. Беше странно да лежа на кушетката и да усещам студеният гел върху себе си докато по корема ми се движеше трансдюсер. Беше странно, непознато, дори плашещо. Изобщо не можех да си представя как бях стигнала до тук изобщо. Може би, ако Лука беше тук нямаше ми изглежда толкова плашещо. Може би, просто може би нямаше да се двоумя толкова. Можех ли изобщо да го отгледам? Можеше ли изобщо да се свържа с баща му? И ако да какво щях да му кажа? "Ало, здрасти! Знам, че не искаш да ме виждаш, но си притежател на печелившият сперматозоид, които обстреля яйцеклетката ми и спечели ембрион. Ела да си гледаш наградата." Не. Не мисля, че щеше да остане очарован от това. Никак даже. Най-много да ме напсуваше и да ми кажеше, че дори не е негово и с който съм се чукала той да си го гледа. Само дето след него така и не бях с някой друг и бях сигурна, че това бебе е негово защото бях точно в пета седмица.