ЕХОО, ЗДРАВЕЙТЕ ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. РАЗДЕЛИЛА СЪМ ДНЕШНАТА ГЛАВА НА ДВЕ ЧАСТИ, ЗАЩОТО БЕШЕ ОГРОМНА А И ТОВА ЗНАЧИ ЧЕ ЩЕ ИМА ОЩЕ ЕДИН ЪПДЕЙТ ПО-КЪСНО ИЛИ УТРЕ.
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЛОРА ОБИЧА ДА ЧУВА "ДА, ШЕФ".
*Лора*
Планът ми беше толкова прост, че и първолак би го схванал. Беше по-прост и от бъркани яйца и бяхме единодушни, когато решихме че днес в кухнята щеше да има двама шефове.
- Мислиш ли, че ще успеем да се справим с него без с теб да се избием? Последният път, в който се правих на шеф не завърши добре...
Нека призная този му въпрос ме изненада. Затворих шкафчето си и се взрях в него невярващо. Къде беше онази невестулка, която исках да убия с тъп нож?
- Лука.
- Хм?
- Може ли да върнеш невестулката обратно в действие, защото имаме нужда от нея?
- Обещай само заради нея да не ми се разсърдиш.
- Не към мен, идиот такъв. Невестулката ни трябва за Хари Потър. Имаме нужда от отровата. – сложих длани върху гърдите му, защото само тях достигах и се опитах да го разтърся и да му вкарам малко разум в главата.
- Пак казвам обещай да не се обиждаш, защото ставам безскрупулен.
- Лука, ако трябва и свирка ще ти направя, просто изкарай невестулката. – очите му светнаха щом казаха и аз завъртях моите. Ама, разбира се.
- Имаш го. – ухили ми се мазно и се заозърта. Преди да успея устните му бяха върху моите и очите ми се събраха в изненада, а веждите ми се сбръчкаха. Измучах и го побутнах по гърдите, за да се дръпне и той най-накрая го направи.
- Някой можеше да ни види, идиот такъв.
- Е, и? – изгледа ме най-невъзмутимо и вече ми беше ясно...невестулката се беше върнала. Долепи устни до моите още веднъж, но се отдръпна в момента в който мислех да го фрасна. Няма да лъжа, обаче...целувките бяха хубави. – Хайде, захарче, време е за работа. После повече. – намигна ми и в друга ситуацията би ми се искало да му избия тази физиономия от лицето. – О, и междудругото, изглеждаш адски секси в куртка. – не очаквах това, което направи. Дланта му се залепи за задника ми и звукът отекна из съблекалнята, а и бях прекалено шокирана за да кажа каквото и да е и докато се съвзема той вече излизаше. О, по дяволите, в какво се забърках?
YOU ARE READING
Любов и пипер
RomanceДа ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента...