Любов и пипер

Глава 15

СЪРАТНИЦИ, ДОБРЕ ДОШЛИ НА СКРОМНОТО ПРАЗНЕНСТВО ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ЛУКА ИЛИ ПО-СКОРО ПРИГОТОВЛЕНИЯТА ЗА НЕГО. ЯЖТЕ, ПИЙТЕ ЗА НЕГОВА СМЕТКА, А СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА ЩЕ ВИ СЕ ОСЛАДИ, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ДЕЦАТА НА СЪСЕДКАТА СА ИСКАЛИ ДА ИЗЯДАТ ТОРТАТА.

*Лора*

Да си в цикъл имаше своите предимства...когато имаше кой да ти прислугва, разбира се. На моменти ми ставаше жал за цялото това мъчение на което подлагах момчето, но както казах само на моменти. Не минаваше и ден, обаче в който да не мисля за планът на Джулия, който беше колкото и добър толкова и лош. Ако го беше предложила преди няколко дни изобщо нямаше и да се замислям дали го приложа в действие, но сега...сега нещо ме спираше. Не можех да му причиня това колкото и много да исках това място. Не можех да му разбия сърцето по този начин, не бях такава. Промяната в отношенията ни само за няма и седмица беше плашеща, но не можех да излъжа че с него не ми беше хубаво, защото наистина ми беше хубаво и ми караше да се чувствам по един особен начин.

Противно на очакваното не ни свързваше само секса и разбрах това през последните няколко дни, в които бях във фаза „Потенциален убиец". Нямаше нито един път, в който той да се е цупил заради това или да се опитва да си поиска нещо. Дори ми топлеше одеялото и хавлията в сушилнята и не спираше да ме обгрижва и да ме гушка и това беше непознато за мен. В крайна сметка Бог се смили над него...над нас и цикълът ми свърши точно за рожденият му ден, за който той дори не подозираше че знам и още повече не подозираше че смятам да пожертвам себе си и собствените си нерви и да му направя торта. Това беше най-малкото, което можех да направя за него и след доста ровене в интернет и консултация със Станислав вече имах готова торта...на теория.

Бях се спряла на изцяло шоколадова такава, по негова заръка която носеше гръмкото име „Най-вкусната шоколадова торта". Използвах времето, в което той е на работа, а пък аз измолих почивка от баща ми и приключението започна веднага щом вратата се затвори и той излезе. Облякох си дрехи за вкъщи, които не се притеснявах да изцапам в шоколад, косата си я вързах на лайно, сложих си престилката и се приготвих за битката. Хайде, Лора, ти можеш! Не си завършила френската академия за нищо! Едно торта ли ще ти се опре? Ус!