Любов и пипер

Глава 12

КОЙ ИСКА НОВА ГЛАВА? Е, АЗ СЕ ОТЗОВАВАМ НА МОЛБАТА И СЪМ ТУК С ГЛАВА 12, ХД. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СТАРЕЦЪТ Е ГОРД. 

*Лора*

С Лука четяхме поръчка след поръчка и всички работехме като добре смазаната машина която бяхме, а Хари Потър беше изтикан далеч-далеч от цялата схема.

- Евелине, два пъти филе миньон по горски. Реър и мидиъм реър.

- Да, шеф!

- Филипе, туна стек с бял и черен сусам и сос медено терияки, както и тартар от сьомга.

- Да, шеф!

- Миро, два пъти салатата на шефа и Лука за теб има тартифлет и френска лучена супа.

- Да, шеф! – показа ми онази негова характерна полуусмивка и едва не се разтопих. Господи, Лора, стегни се!

- Край! – истеричният вик на Хари Потър отекна из кухнята и ние спряхме и се взряхме в него. – Какъв е този цирк, а? На маймуна ли ме правите? – свали шапката си и я захвърли на земята.

- Не разбирам за какво говориш. – направих се на приятно разсеяна. – Така, докъде бях стигнала? А, да. Филе от –

- Достатъчно! Лора, отвън! Сега!

- Добре. – свалих ръкавиците си и ги пуснах за земята без да отделям поглед от него, а самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми. Хайде сега да те видим, приятелю.

- Лора. – Лука опита да ме спре докато минавах покрай него.

- Спокойно. Не съм малка, мога да се оправя. – уверих го с малка усмивка, но той така и не изглеждаше напълно убеден. Виктор вече ме чакаше отвън, когато излязох и аз и мъчеше да запази спокойствие.

- Какво беше това вътре, хм? Така ли ще продължаваме?

- Какво беше това ли? Показно, че твоето място не е тук. Не знам защо изобщо баща ми те доведе при нас, но помни ми думата няма да се задържиш.

- И коя си ти да решаваш, а? Доколкото ми е известно аз съм шефът в тази кухня. Не ти, не Гаджев, ами аз! Аз! – посочи към себе си.