Любов и пипер

Глава 4

МНОГО ОБИЧАМ ДА СЕ ГОНЯТ И ЗАМЕРЯТ НА ДУХОВА МУЗИКА...НЕ ЗНАМ ЗАЩО, НО МЕН ЛИЧНО МЕ СПУКВА ОТ СМЯХ И СЕ НАДЯВАМ И ПРИ ВАС ДА Е ТАКА, ЗАТОВА  ДНЕШНИЯТ ЕПИЗОД ОТ САГАТА "ПРИНЦЕСА ДАЯНА vs. ДОН СПАГЕТЕ" ЩЕ БЪДЕ ПОД СЪПРОВА НА ГОРАН БРЕГОВИЧ И КАКТО СЕ КАЗВА IF YOU DON'T GO CRAZY YOU ARE NOT NORMAL", XD

НАДЯЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ СЯКАШ СТЕ КАЛАШНИЦИ.

*Лора*

Дори и професионалните готвачи онемяваха пред готвенето на баба им. Имаше нещо в пълнената пуйка на баба, което нито аз, нито тате не можехме да разберем какво е или да направим същата. Бяхме опитвали. Бяхме опитвали може би поне едни двадесет пъти, но не беше същата и бабичката отказваше да си каже тайната. Бях опитвала да я изкопча от нея многократно, но нали беше стара и проклета отказваше и мълчеше. Обаче тази пуйка никога нямаше да ми омръзне, дори и да ми я сервираше на почти всяка Прошка, а пък баницата със сирене и лапад беше убийствена. Както и домашната бисквитена торта. Това беше единственото време, в което и аз и тате забравяхме, че сме професионални готвачи и просто се радвахме на домашната българска храна, защото рецептите на баба бяха уникални. В старите български рецепти намирах един такъв особен чар, който го нямаше в никоя друга кухня и някой ден щом събера достатъчно много опит и отворех ли собствен ресторант щях да създам специално меню само за български традиционни ястия с нов модерен прочит. Бях молила баща ми многократно да го направим и в Secrete, но той отказваше защото този ресторант имал ясно изградена концепция и хората идвали при нас само и единствено заради френската и молекулярната кухня.

- Татее, може ли да побързаме? Гладна съм! Какво правим тук изобщо? – подадох се между двете предни седалки щом спряхме пред някакъв блок в Хаджи Димитър. Мама единствено завъртя очи от предната седалка и аз свъсих вежди.

- За бога, Лора. Имай малко търпение. Сега отиваме.

- Ама, побързаййй. Баба вече ни чака, горката женица вече и масата е сложила сам сама, а ние тук седим и – замръзнах по средата на прочувствената си реч щом видях една определена невестулка да излиза от входа. Не! Не това няма как да бъде вярно.

- Таткооо! Какво прави той тук? – издишах нервно въздуха през носа си.

- Ще дойде с нас на обяд, сега млък. – вендага ми се скара и аз отворих уста да кажа нещо, но в същият момент другата задна врата се отвори и той се качи вътре.