Любов и пипер

Глава 7

ГЛАВАТА Е КЪСИЧКА, НО ПЪК РАДВА, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО ПРЕДСТОИ ДА ВИДИМ ЛОРА И ЛУКА В ЕДНА НОВА СВЕТЛИНА.

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕДВАМ-ЕДВАМ Я НАПИСАХ, ЗАЩОТО СЪМ СЧУПЕН НОКЪТ И ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ МИ ЛИПСВА ПРЪСТ.

*Лора*

Да се будиш до някого след известно време сама беше странно. Особено когато този някой беше онзи секси италианец, с когото не спирах да се карам от ден първи, но няма да лъжа..беше и хубаво от една страна. Единствено ми се искаше да не бяхме събудени от алармата ми и да се бяхме наспали.

- Мммм, изключи я. – размрънка се сънено зад мен, аз аз все още спяща се пресегнах за телефона си. Отворих очи доколкото можах и спрях алармата ми за осем часа. Ти трябва да се ебаваш с мен! Бяхме спали няма и четири часа. Погледнах здравенякът до мен, който вече ми беше обърнал гръб и въздъхнах.

- Лука? – повиках го тихичко, надвесвайки се над него.

- Какво искаш, Лоис? – измрънка с досада. – Остави ме да спя. Не стига, че снощи ме изнуди за втори път, а сега ме ръчка да ставам.

- Хайде, ставаййй. На работа сме.

- Още повече ме караш да не искам да ставам.

Защо ме караш сега да прибягвам до спешни мерки?

- Хайде де...италиански жребецо, време е да ставате. – измърках в ухото му и си позволих да плъзна ръка по тялото му и когато достигнах таза му рязко смених посоката навътре, а той имаше наглостта да се обърне по гръб и едно лукаво шарено око се отвори.

- Колко време имаме?

- Два часа.

- Значи ще се справим. – преди да се усетя вече устните му бяха върху моите и аз се изкрекотих докато ни преобръщаше и покриваше с чаршафите.

...

Паркирайки джипа на паркинга двадесет минути преди работа просто поседяхме в колата и се чудехме какво да правим. Може да се каже, че реалността ни заля чак след като достигнахме пределите на ресторанта в Лозенец и вече не ни беше толкова смешно и забавно.

- Какво ще правим сега?

- Първо ще си допием кафето и после вече ще влезем вътре и ще изтърпим гневът на баща ти.