ГЛАВАТА Е КЪСИЧКА, НО САМО ТОВА ИМАМ ЗА ДНЕС А МНОГО МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ ПРАЗНИКА СИ С ВАС, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ. ЗА ТЕЗИ ДВЕ ГОДИНИ ОТ КАКТО ПИША НА БЪЛГАРСКИ ВИЕ СЕ ПРЕВЪРНАХТЕ В ЧАСТ ОТ МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ВАШАТА НЕУМОРНА ПОДКРЕПА БЕШЕ ТОВА, КОЕТО МЕ ДЪРЖЕШЕ. ОБИЧАМ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ.
КАКА ВИ ДНЕС ОСТАРЯВА С ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА И СЕ ОЧАКВА ДА ПОМЪДРЕЕ ОЩЕ ТОЛКОВА. АЙ, ДАНО ЗАЩОТО МИ ОМРЪЗНА ДА НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯВАМ ХОРАТА В ОБКРЪЖЕНИЕТО МИ.
Е, С ТОВА КАЗАНО ЕТО Я И МОЯТА СКРОМНА ПОЧЕРПКА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА.
*Лора*
Да се прибера с него вкъщи беше странно. Особено пък ръце за ръце като някаква влюбена двойка. Постъпих ли правилно? Мамка му, разбира се, че постъпих правилно та той нямаше къде да живее. На улицата ли да го оставя?
- Гладна ли си? – нежното му повикване бе това, което прекъсна рояка от мисли кръжащ из съзнанието ми.
- Да, малко. – отвърнах тихичко.
- Върви тогава да си хвърлиш един топъл душ, а аз ще ни забъркам нещо.
- Страхотен си. – изобщо не помислих преди да се повдигна на пръсти и да целуна брадясалата му брадичка и този жест не остана незабелязан от него, защото се отдръпна. Опааа! – Аз съм, такова...влизам в банята, а ти се разполагай из кухнята. – побързах да офейкам. Пуснах душа и свалих всички пластове дрехи от себе си, а когато най-накрая пристъпих вътре беше чисто облекчение. Раздвижих рамена и гръб, за да се освободя от натрупаното напрежение в старите ми кокали и позволих на водата да си свърши работата. Изстисках душ-гел върху гъбата си и се постарах да покрия цялото си тяло с пяната с аромат на тропически коктейл преди да я отмия. Постарах се да не се бавя много и спрях водата. Облякох тъмно червеният си халат и обух чехлите си за баня, а когато излязох от банята ме лъхна апетитната миризма на печен хляб и сирене. О, да, определено миришеше и на сирене. Коремът ми изкъркори напомняйки ми колко точно бях гладна, но реших първо да ида и да си облека пижамата, която се състоеше от бельо и стара раздърпана, широка тениска която бях сигурна че ми е останала от някой от бившите ми. Завърнах се в другата част на апартамента и както изглеждаше Лука вече бе готов с късната ни вечеря, защото махаше тигана от котлона и го изгаси. До него имаше чиния с вкусно изглеждащи сандвичи, от които букетът сирена се разтичаше апетитно и в устата ми започваше да се събира слюнка. Още повече, че той реши да изсмуче малкото разтопено сирене което имаше на палеца си. О, мамка му, защо този мъж ми действаше така?
ESTÁS LEYENDO
Любов и пипер
RomanceДа ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента...