ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-СПАЙСИ И ОТ СПАЙСИ ПАСТАТА С ВОДКА НА ДЖИДЖИ ХАДИД, КОЯТО Е ПРОСТО УНИКАЛНАААА! СИЛНО ПРЕПОРЪЧВАМ.
КАКТО И ДА Е, НАДЯВАМ СЕ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СЕ ВЛЮБИХ В ТАЗИ ПАСТА.
СЕГА ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ, ХД.
*Лора*
Това, което се канех да направя точно в този момент се равняваше на бягството ми от вкъщи за среща преди около десет години по опасност. Дори мисля, че операцията която извършвах в момента беше дори много по-опасна, защото заменях ястие на баща ми с моето и това на Лука докато татко ми беше някъде из ресторанта. Разбира се, нямаше да оставя дори и минимална възможност на Лука да спечели и затова се възползвах от момента, че го няма и поръсих доста обилно с пипер. Сега щеше да види той и шефско място и златни стекове.
- Давай, носи. – подканих червенокосата Таня и те взе таблата на ръце и излезе от кухнята. Застанах пред стъклената врата и се повдигнах на пръсти, за да гледам през малката прозрачна пролука на иначе матираното стъкло.
- Всичко готово ли е? – италианският акцент погали ушите ми и той се залепи плътно до мен. И това...това ми напомни за онази вечер в дискотеката. Мамка му, защо не можех просто да забравя?
- Тъкмо го оставя на масата. О, не, татко идва насам. Бързо по местата.
С Лука се върнахме на станциите си и побързахме да направим така че да даваме вид, че работим. Тате влезе в кухнята с бодра крачка и с ръце в джобовете на панталона си и дори си подсвиркваше. Това не беше на добре.
- Какво сте се умълчали, бездарници? Работете, работетее. Поръчки имаме. А, вие двамата стига сте се правили че работите. Чушките и морковите нямат нужда от толкова полиране. – стрелна ни с поглед и аз свъсих вежди. Какво? Чушки и моркови ли? Ооххх, опаа. Какви чушки и моркови викаш? Изсмях се нервно и хвърлих грамадният морков през рамо облягайки се на тезгяха с кокетна усмивка все едно нищо не е случило и това ми спечели доста странни погледи. Ооо, я се разкарайте. Бездарници...слабоумни при това.
- Шеф, викат ви на седма маса. – една от другите сервитьорки влезе вътре с празна табла.
ESTÁS LEYENDO
Любов и пипер
RomanceДа ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента...
