Любов и пипер

Глава 2

И ВТОРА ГЛАВА ПРИСТИГА С ГРЪМ И ТРЯСЪК И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА.

АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЛОИС СЕ ЯДОСА, ХД.

*Лора*

Дори и на Коледа, преди десет години когато ми подариха ринг за печене вместо телефон не съм била толкова разочарована колкото бях сега. Отказвах да го повярвам. Отказвах да повярвам, че мечтите ми бяха счукани като зърна черен пипер. Беше изумително как щом чух тези новини всичкият алкохол сякаш се изпари от тялото ми и се отрезвих от раз сякаш бях изгълтала цял буркан сок от кисели краставички. О, не! Това нямаше да го бъде. Игнорирах всички поздравления, които валяха към него и забих ножа си в дъската. Хич не бяха познали. Това място беше мое! Аз бях следващият главен готвач на този ресторант и това псе нямаше да ми вземе мястото под носа!

Навярно това привлече вниманието, защото всички се вторачиха в мен. Дори и това крадливо псе, с което се мразех и в червата че бях спала.

- Има ли проблем, госпожице? – той вирна гъстата си вежда и това ме накара да присвия очи. О, хич не беше познал!

- Да, огромен. Тате, можем ли да поговорим?

- Не знам. Можем ли?

Изцъках с език и завъртях очи, изваждайки ножа от дъската и го метнах, а тежката стомана изтропа по тезгяха.

- В офиса ти. Сега. – изръмжах и избърсах ръцете си с кърпата на колана на престилката ми и тръгнах с нервна крачка към офиса ми.

- Той какво прави тук? – забодох обвинителн поглед към баща ми щом видях, че и онзи навлек беше тук и имаше безграничната наглост да ме мери с поглед. Ей, какъв шамар щях да му отвъртя.

- Това е неговата кухня и този офис вече е негов, следователно има право да бъде тук. – баща ми кръстоса ръце. Негов друг път!

- Защо е всичко това? Откъде накъде външен ще бъде шеф готвач?

- Позволяваш си да се съмняваш в преценката ми ли? – високият мъж вирна една гъста посивяла вежда, а навлекът стоеше от страни и мълчеше.

- Разбира се! Разбира се, че ще се съмнявам когато вършиш глупости! Аз трябваше да поема кухнята. Аз съм ти дъщеря!