Любов и пипер

Глава 13

ШОК! АЗ СЪМ ЖИВА! ПОВЯРВАЙТЕ КОЛКО СЪМ ЖИВА СЛЕД РЯЗКАТА  МИ СМЯНА НА РЕЖИМА НЕ ЗНАМ, НО НАЙ-НАКРАЯ СЛЕД ЦЯЛА ВЕЧНОСТ СЪМ ОТНОВО ТУК. СЕГА, ТАЗИ ГЛАВА Е СРАВНИТЕЛНО КРАТКА И НАВЯРНО ЩЕ ВИ НАКАРА ДА НАМРАЗИТЕ ЕДНИ ОПРЕДЕЛЕНИ ПЕРСОНАЖИ, НО ТОВА Е РИСК КОЙТО СЪМ ГОТОВА ДА ПОЕМА.

Е, С ТОВА КАЗАНО СЕ НАДЯВАМ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО БУХАЛКАТА НА ЮРОШ ПРЕВЗЕ СВЕТА, ХД.

(КОЙТО ЗНАЕ - ЗНАЕ)

ТЪЙ, Ю МЕЙ НАУ ЕНДЖОЙЙЙ

ЛОВ ЮЮЮ

*Лука*

Опитвах се да не мисля за случилото се днес. Опитвах се да на мисля за това, че „състезанието" беше отново в сила и ако до преди няколко дни бях изцяло отдаден на него, то сега...сега изпитвах смесени чувства. Колко голяма вероятността с Лора отново да се хванем за гушите и целият този напредък в отношенията ни да отиде по дяволите? А, проклет да бъда, не исках. Не исках защото ми беше приятно с нея, а и ми даде покрив над главата докато си намеря нова квартира. По дяволите, дори ми харесваше да прекарвам време с нея.

Да готвя за нея се усещаше различно. Не беше като това да готвиш за някой клиент или пък приятел. Да му се не види чувствах се, като когато тепърва прохождах и готвех всичко за мен и майка и тя беше кулинарният съдия. И това вадеше всички онези спомени и не можех да не се усмихвам. Ако имаше нещо, което ми липсваше най-много на този свят освен майка, то това беше детството ми защото тогава тя все още беше жива и най-вече здрава. Тогава тя още не беше болна и аз все още бях дете. Вярно израснах бедно, приятелите ми се брояха на пръстите на едната ръка, но пък имах мама и гледайки назад можех да кажа че нищо не ми липсваше. Не усещах и липсата на бащина фигура в живота си, защото всичко от което имах нужда ми беше дадено от нея. Тя ме научи на всичко, което знам, тя ме възпита сама без помощ от никого и за мен тя беше истински герой. Ангел слязъл от небето дори и до ден днешен я виждах като такъв. Тя беше моят ангел, който Бог беше прибрал прекалено рано и единствено имах едни осемнадесет години с нея. Тази година щяха да се навършат точно осем години от както почина и щях да посрещна поредният рожден ден без нея след по-малко от сседмица. Но тази година обаче различното беше, че Лора беше тук и това ми вдъхваше една доза кураж. Никога не съм прекарвал рожденият си ден далеч от дома и приятелите ми винаги са били с мен, но сега беше различно. Да се върна тук никога не е било сред плановете ми, но когато шеф Тасев ми се обади не мислех много преди да приема. Имах нужда от това разсейване. Имах нужда да бъда по-далеч от Италия и най-вече от Сиена.