My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Second tick

Малките цветчета по дръвчетата бяха разцъвтели, а миризмата на "ново начало" се бе разнесла из въздуха, подсказвайки на всички животинчета да се появят на бял свят, събуждайки се заедно със света и неговите чудеса.

Това виждаше малкото момче, което бе толкова необикновено, в очите на повечето хора. Колкото и да искаше да внимава, дребосъчето се бе фокусирало в пейзажа, който бе навън, карайки го да се успокоява, от което тиковете му да намалеят.

Нека Ви споделя нещичко за този синдром, често тиковете могат да са по - силни, ако въпросният човек е неспокоен. За да може всичко да е в равновесие, трябваше да има и мир.

Звънецът иззвъня силно, стряскайки малкото момче, карайки го да издаде странен звук наподобяващ "ка - ка" и да удари силно чина.

Една част от учениците започнаха да се смеят, карайки Техьонг да се свие от срам, от което тръгна да подсвирква, а главата му да потрепва наляво - надясно.

Мирът бе нарушен.

- Трепчо, защо не излезеш отпред, за да ни позабавляваш малко? - попита едно момче с руси коси. - Мисля, че поне това ще е по - забавно от следващия час.

Те прехапа силно своята долна устна.

- Толкова е странен. Сигурен ли си, че не трябва да си в цирка? Ще си интересна атракция. - обади се приятел на русокосия.

- Престанете. Не е добре да му говорите така. - заговори момиче с дълга и руса коса. Тя бе една от най - милите в този клас, както и една от най - умните. Тя бе Ким Йонг Сън. - Знаете, че той не е виновен за това.

- Я си сядай на мястото. - едно от момчетата метна тетрадка по нея.

Йонг веднага се отмести, спасявайки се от това да бъде уцелена.

- И това ми били "истински момчета"? Вие двамата сте позор за обществото. - кръсто ръце тя, като отиде до Техьонг и му даде кърпичка. - Ето, не плачи.

Те пое кърпичката, като избърса сълзите си.

- Бла... - бе прекъснат от свиркане. - ...благодаря ти.

- Пф, Йонг много ти знае устата. Обаче, като гледам дори другарчето му по чин не иска да дойде на училище, защото знае с какъв трябва да седи.

- Това не е вярно! - отвърна тя. - Не говори глупости.

- Т - това вярно ли е? - попита Те, докато гледаше надолу.

- Не, изобщо. Твоят другар по чин е болен и съвсем скоро ще се върне. - усмихна се и нежно погали главата му. - Той е много  добро момче и ще те хареса. Гарантирам ти, ще станете много добри приятели.

Това накара Те да се усмихне сладко, а тиковете му една идея да намалеят.

- Благодаря ти... - извъртя рязко главата си наляво. - ...за това, че ме защитаваш.

- За това са приятелите.

- Приятелите? - очите му сякаш заблестяха. - Д - да! Така е!

Това бе първият му приятел, а радостта на малкото момче бе трудна да се опише, защото бе страшно голяма.