Една пъстра пеперудка започна да лети на длъж и на шир. Лъчите на слънцето осветяваха още повече нейната шарка, карайки я да блести. Тази малка пепрудка спря за малка почивка на перваза на прозорче, привличайки вниманието на едно момченце.
Това малко човече се усмихна сладко щом я зърна, като потупа рамото на своето другарче по чин.
- Виж, виж Куки... - изцъка с език. - ...красива пеперуда.
Чонгкук погледна към прозореца, като се усмихна широко.
- Прекрасна е.
- Искам да опитам да я нарисувам.
- Секунда.
- Добре...глупак. - удари рамото на другото момче. - Не, не съжалявам...беше тик, както и това което казах. - секунди след това удари главата си с юмрук, от което изохка силно от болка.
Чон хвана ръцете му, галейки с палци, опакото им.
- Всичко е наред. Знам, че бяха тикове. - обясни.
- Как така? - подсвирна.
- След като станахме приятели, реших да почета повече за тази твоя невероятна страна, за да знам как да реагирам или как да помогна.
Те се изчерви, а след това от устните му излезе онзи тик наподобяващ хълцане.
- Пак ли се засрами? - попита Кук, като разроши косата му.
- Как да не се? Все пак ми правиш комплименти и не само....интересуваш се от мен...това нещо са го правели само нашите...и... - подсвирване. - ...е ново за мен.
- Ще се наложи да свикнеш, защото скоро няма да те оставя намира. - засмя се Чон, а после му подаде лист. - Хайде, нарисувай пеперудата. Искам да видя, как рисуваш.
- Добре. - усмихна се и пое листчето, като започна да рисува, но с леки трепети, заради тиковете които получваше. Не правеше прави линии, излизаше от очертанията...,ала въпреки това направи нещо различно и красиво. - Май не стана...
- Напротив. Това е творение на изкуството, Ким Техьонг! - отвърна Чонгкук напълно искрено. - Не спирай да рисуваш, отдава ти се.
*Хлъц*
Чон се засмя, а Те потъна в срам, като удари рамото му, но този път умишлено.
- Не се смей! - направи муцунка.
- Няма как да не се. Твърде си сладък.
- С - сладък? - момчето стана още по - червено.
- Да, сладък.
За първи път, сърчицето на Ким заби твърде бързо, карайки го да се чуди, дали е възможно и сърцето му вече да получава тикове.
YOU ARE READING
My medicine [k.th.+j.jk.]
Short StoryМалко бяха тези, които го приемаха. Малко бяха тези, които не му се подиграваха. Но един бе, този който го крепеше и го обичаше такъв, какъвто бе.