My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Nineteenth tick

Учениците се готвеха за започването на поредния час. Едни вземаха тетрадки или учебници от шкафчетата си, други вече вървяха към стаите.

Техьонг бавно изкара учебника си по биология, както и тетрадката си, а после затвори шкафчето си. Но не очакваше да бъде спрян от две момичета и едно момче.

- Много ми е чудно, как момче като теб е спечелило Чонгкук? - попита момчето с червените коси.

- Моля? - попита объркано Те.

- Погледни. - момичето с русите коси хвана края на ризата му, като я разклати. - Нямаш никакъв вкус в обличането...,а и да не говорим...този твой проблем. - засмя се под носа си. - Кой знае, колко грижи му създаваш. Той има нужда от човек, който да е стабилен и да се грижи за него, а не само той да се грижи за партьора си.

Ким погледна надолу, като ръцете му затрепериха твърде много карайки го да изпусне книгите си.

- Пак започва. - отбеляза брюнетката. - Ти си загубена кауза. - тримата го подминаха, като изчезнаха в една от стаите.

Техьонг бавно събра книгите си, изправяйки се след което.

- Но...той каза, че е щастлив с мен. - очите му се напълниха със сълзи, а главата му тръгна да се движи твърде рязко на ляво или дясно. - Трябва да се прибера...,днес няма да мога...да се справя в това състояние. - изправи се със затруднение, отправяйки се към учителската стая, за да говори с класния си ръководител.