My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Twenty-first tick

След тежкия ден, в апартамента бе настъпила тишина.

Техьонг най - сетне бе заспал, а Чонгкук готвеше в кухнята. Бе преценил да направи супа и малко ориз. Искаше храната да е лека, но и същото време да засити половинката му.

Докато все още приготвяше вечерята, вратата на спалнята се отвори разкривайки сънлият Ким.

- Добре ли спа, слънчице? - усмихна му се Кук.

Малчото само кимна, като се настани на масата.

- Вечерята ще е готова след минути. Потърпи още малко.

- Добре. - въздъхна. - Куки...скоро ли ще имаш мач? - повдигна вежда.

- След седмица. Защо?

- Може ли да дойда? - попита.

- Знаеш, че няма нужда да ме питаш. Ако се чувстваш добре, си винаги добре дошъл. - отвърна. - Все пак, ти си най - големият ми късмет.

Те се изчерви и погледна надолу.

- Нима? Дори...,дори когато... - прояви се тик, от който момчето си удари крака в масата и изскимтя от болка. -...,дори когато ти създавам толкова грижи.

Чон остави всичко настрана, застана до половинката си, клякайки до него. Постави нежна целувка на коляното му и се усмихна.

- Нищо не правиш, Те. Единствено ме правиш щастлив.

Техьонг остана без думи. Прехапа долната си устна и прегърна гаджето си.

- Благодаря ти, че си с мен.

- И аз ти благодаря, че и ти с мен.

Здравейте, скъпи мои читатели! Тук съм, за да Ви кажа, че на стената в профила си, съм оставила едно питане към Вас и ще се радвам, ако ми оставите отговорче. Благодаря на всеки, който вече му е обърнал внимание и е написал отговор, това много ми помага! Надявам се кратката част да Ви е харесала! Пожелавам Ви хубав ден!^^

~ angelwithdevilsmile ~