Годините бавно минаваха, а с тях и всеки растеше все повече и повече.
Техьонг и Чонгкук бяха неразделни през цялото време. Вече на по седемнадесет години, учейки в гимназия и дори живеейки заедно.
Момчетата бяха доста щастливи заедно, както и в новия си клас, който поне бе с доста по - зрели хора и разбираха обстоятелствата, в които се намираше Техьонги.
Разбира се, все още се намираха хора, които да кажат по нещо, което не бе на място, ала поне бяха в другите класове.
- Днес ще ходим ли да гледаме, как Чонгкук тренира? - попита Йонг Хи, която също бе в класа на двете момчета, както преди. Тези тримата бяха неразделни.
- Да. Но искам да му дам... - подсвирна леко. - ...обяда му. - отвърна Те.
От както бяха в гимназията, Чонгкук бе част от отбора по баскетбол. Отборът на тяхното училище често се завръщаше от състезания носейки награда.
Двамата приятели се настаниха на скамейките, като се загледаха в момчетата, които се упражняваха.
- Какво става между теб и Чонгкук, как са нещата? - усмихна се момичето с русите коси.
- Ами... - "изхълца".
- Как се засрами, ой че си сладурче. - щипна бузите му.
- Тихо, тихо. - говореше с червени бузи. - Нещата между нас...са прекрасни. - усмихна се широко. - Когато съм с него, сякаш имам по - голям контрол над тиковете си и живея по - спокойно.
- Това е прекрасно. - отвърна Хи.
- Почивка момчета. - провика се техният учител, като ги остави да си починат.
Чонгкук веднага изтича при Те и Хи, като постави бърза целувка върху устните на момчето.
- Днес ще свършим по - рано. Искате ли да отидем в любимото ни кафене и да ви черпя по един шейк? - попита Кук.
- Дадено. - плесна с ръце русокоската.
- Съгласен съм. - усмихна се Ким. - Между другото, днес се справяш прекрасно, мили.
- Това е, защото щом те видях, късмета ми стана още по - голям. Нали винаги съм ти казвал, че ти си моят талисман. - потъркаха нослетата си.
- Аййй, че сте сладки. - говореше приятелката им, докато ги снимаше.
- Не ни смимай! - изчерви се Те.
- Това ми го прати. - помоли Кук, а после чу свирката. - връщам се на тренировка. Ще се върна след малко.
Целунаха се още веднъж, после Те и Хи останаха да чакат Чонгкук, за да излязат заедно.
YOU ARE READING
My medicine [k.th.+j.jk.]
Short StoryМалко бяха тези, които го приемаха. Малко бяха тези, които не му се подиграваха. Но един бе, този който го крепеше и го обичаше такъв, какъвто бе.