Чонгкук почука на вратата, като зачака да му бъде позволено да влезе в стаята.
- Влез. - чу се познатото гласче на Те.
Момчето с черните коси отвори дървения портал, навлизайки в стаята на своя приятел.
- Здравей, Те! - усмихна му се. - Дано нямаш против, че дойдох, за да може да си поиграем.
- Куки! - изправи се от пода, като прегърна силно другото момче. - Много се радвам, че си тук. Ще си изкараме много... - подсвирване. -...забавно.
- И още как! - нежно разроши косицата му. - Донесъл съм "не се сърди човече". Тази игра е една от любимите ми.
- Сигурно си доста добър в нея.
- Чак пък... - почеса се нервно зад врата. - Просто имам късмет.
Двете момчета седнаха в средата на стаята, върху килимчето на което бяха изобразени героите от "Мечо Пух".
Ако човек добре се огледаше, можеше да види, че стаята на Ким бе пълна с доста играчки: големи, малки и такива които изглеждаха страшно мекички. Стените на стаята бяха в светлосиньо, а мебелите в бяло. Всичко изглеждаше доста сладко и носеше на човек спокойствие.
- Кой цвят си избираш?
- С - синия. - заекна леко, заради тик, каращ главата му да се завърти рязко надясно.
- Добре, аз ще взема червения. Ще сме като огънят и водата. - усмихна се Чон.
- Да! - изкиска се, а после взе зарчето, като го хвърли.
***
След една игра и празна чиния, в която до преди минути имаше курабийки, победител бе Техьонг. Малчото много се зарадва на своята победа. Истината бе, че дори Кук да имаше възможност да го бутне не го правеше и не бе, защото го подцрняваше или смяташе за недостоен "противник", а напротив, искаше да го види да се усмихва. Щастието бе наистина важно за Ким, както и водеше до по - малки и приемливи тикове.
- Беше забавно! - усмихна се широко брюнета.
- Така е. Трябва някой път пак да играем заедно на тази игра.
- Съгласен съм! - изправи се от мястото си, като прегърна другото момче. - Благодаря ти, че си мой приятел, Куки. Откакто прекарвам време с теб, се чувствам много щастлив.
- Радвам се, че мислиш така, защото същото се отнася и за мен.
STAI LEGGENDO
My medicine [k.th.+j.jk.]
Storie breviМалко бяха тези, които го приемаха. Малко бяха тези, които не му се подиграваха. Но един бе, този който го крепеше и го обичаше такъв, какъвто бе.