My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Third tick

Учебници и тетрадки се разпиляха по пода, а момче лежеше сред тях, докато сдържаше сълзите си.

- Моля ви..., спрете. - изрече с трудност, а едната му ръка започна да трепери.

- Виж те го. Пак откача. - засмя се онова русокосо момче, а с него и останалите, които харесваха такъв вид "шоу". - Хайде ставай! Не сме приключили.

В училищната сграда влезе момче с черни коси, облечено в бяла ризка и сини дънки. Бавно вървеше към стаята, в която щеше да се състои неговия първи час, докато се усмихваше сладко. Ала всичко това бе прекъснато, когато чу цялата врява и нечий плач.

Чернокоското бързо отиде към кръга направен от ученици, проправи си път и остана доста шокиран от случващото се.

Отиде до момчето, което лежеше на пода и му помогна да се изправи.

- Добре ли си? - попита, докато изправяше Те от пода.

- Ей, Чон. Махни се от пътя, пречиш.

- Мин Ки... - обърна се към онова русо момче. - ...предлагам ти да се държиш добре, иначе ще се обърна към учител.

- Не ми се отваряй, да не вземе и ти да го последваш! - изкрещя в лицето му, ала момчето носещо фамилията Чон не трепна, а продължи.

- Вече имаш доста забележки и можеш да бъдеш изключен...,ако случайно се появи още едно провинение. - подсмихна се.

Мин изръмжа недоволно, а после тръгна към стаята. Знаеше, че учителите нямаше да му повярват, ако се опиташе да се измъкне от ситуацията.

- Благодаря...ти... - едва изрече Те, докато едната му ръка, удряше силно другата.

Момчето с черните коси хвана "непослушната" му ръка и се усмихна леко.

- Няма за какво. Казвам се Чонгкук, ами ти? - попита.

- Техьонг...

- Приятено ми е! Надявам се, нямаш против, ако сме приятели? - погледна го.

- Не мислиш ли, че съм странен? - попита, като погледна надолу към ръцете им.

- Не, ти просто си различен, а различното е уникално! - потупа рамото му. - В моите очи е така. И това, че имаш Турет не е нищо лошо.

Момчето с кафявите коси се изчерви, а след това издаде звук наподобяващ хълцене.

- Т - това е ново. - каза засрамено.

- Може би този тик ще се появява, когато някой ти прави комплимент? - засмя се Кук. - Доста сладко.

- С - сладко? - хлъц.

- Виждам, че сте се запознали. - появи се Йонг Сън. - Те, това е твоето другарче по чин, което чакаше толкова време.

- Той ли е? - чувстваше се, сякаш камък падна от сърцето му.

- Това ще е страхотно. Ще седим заедно, така ще можем да се опознаем по - добре! - отвърна весело Чонгкук.

- Да, така ще е. - свирна тихо. - Радвам се, че ще седя с теб.

- Аз също!

Така се зароди още едно ново и доста специално приятелство за Ким Техьонг.