My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Fifteenth tick

Сутринта бе настъпила, а с нея и хората се събуждаха от своя сън.

Всеки се захващаше с нещо, веднага щом се разсънеше.

В този ден Чонгкук имаше тренировка. Бе си приготвил раницата с екипа, а в този момент седеше пред огледалото, докато сресваше косата си.

Те бавно излезе от спалнята, като отиде в коридора на апартамента им, където се намираше и голямото огледало.

- Искаш ли да ти помогна? - попита малчото.

- Защо не? - подаде му четката, с която сресваше косата си.

Ким бавно я пое, като тръгна да сресва косата на половинката си, ала заради тиковете си, на моменти го оскубваше.

- Ох. - каза под носа си Кук.

- Съжалявам, беше тик...аз...

- Няма нищо. - усмихна се. - Продължавай.

- Сигурен ли си?

- Напълно. - отвърна.

Техьонг се изчерви, като продължи с процеса. Да, все още оскубваше партьора си, но накрая все пак среса косата му и я върза на опашчица.

- Мисля, че си готов.

Чон се огледа в огледалото и се усмихна.

- Благодаря ти, слънчице. - целуна го нежно по устните, а после грабна раницата си. - Ще вървя. Ако има нещо, ми се обади или ми пиши.

- Добре, приятна тренировка.