My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Eleventh tick

Новият ден започна, а с него и училищните занятия. Повечето ученици вече бяха заели своите места на така познатите чинове.

Също така сладкото момче с тиковете, се бе настанило на неговото познато местенце. Обаче този път момченцето бе самичко, неговото другарче по чин закъсняваше или поне се надяваше да закъснява. Слава богу, малко преди звънецът да бие, другото момче се появи и зае своето място.

- Чонгкуки, какво те забави така? - попита Те, като очите му мигаха неконтролируемо вероятно поредният тик.

- Съжалявам, малко се позабавих, но Те може ли да поговорим за нещо?

- Разбира се, какво има? - в края на изречението, малчото подсвирна.

Кук се усмихна и нежно погали главицата му, след което извади от раничката си едно малко букетче с набрани маргаритки.

- Тези маргаритки са от градината на баба, реших да ти дам няколко, особено когато искам да ти кажа нещо наистина важно.

Ким пое цветята и ги огледа хубаво.

- Тези маргаритки са толкова красиви. - леко "изхълца", защото бе засрамен, тъй като не очакваше да получи подарък от своя приятел. Въпреки това с червени бузи погледна към Чон и се усмихна. - Какво искаш да ми кажеш?

Кук бавно се приближи до своя приятел и целуна едната му буза.

- Искаш ли да си ми...гадже...? - през цялото време заекваше, докато бузите му бяха станали страшно червени.

Техьонг не знаеше, какво да каже. Тиковете му откачиха, от което не спираше да издава онзи хълцащ звук. Момчето се опита да се успокои и се засмя сладко. Накрая, просто прегърна Чонгкук.

- С удоволствие. - отвърна, но отново се чу изкълчване.

Кук се засмя и прегърна Ким силно, казвайки...

- Благодаря ти!