My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Sixth tick

Беше един нормален ден като всеки един друг, единствената разлика бе, че уикендът бе започнал.

В този свободен ден, Чонгкук бе преценил да изненада своя приятел от училище, като го посети. Често му се налагаше да го изпраща до дома му, затова и знаеше, къде се намира къщата му. Момчето бе взело и със себе си "не се сърди човече", за да може двамата да поиграят на нещо, което се надяваше да не може да доведе до нараняване, ако тиковете на Техьонг решат да се проявят в повече.

Когато стигна до входната врата си пое дълбоко въздух и след което натисна звънеца. Две минути по - късно му бе отворено от една жена, която изглеждаше много мила. Тя имаше дълга кафява коса и прекрасни шоколадови очи.

- Здравейте, госпожо Ким! - заговори със зачервени бузи момчето. - Аз съм Чонгкук. С Техьонг сме другарчета по чин и сме приятели...аз...аз прецених, тъй като днес е свободен ден да го посетя за да си поиграем заедно. Донесъл съм игра. - показа я.

Жената нямаше, как да не се усмихне на сладостта на момчето седящо на прага на дома й.

- Това е много мило. Много ти благодаря, че си дошъл чак до тук, за да си поиграеш с Те. Ще се зарадва. - разроши леко косата му. - Хубаво е, че си приятел с него въпреки синдрома му. Доста деца в предишното училище го отхвърлиха. Заради това се притеснявах, че може би няма да успее да намери другарче, с което да се забавлява.

- Това, че той има този синдром не означава, че е различен или лош човек. Напротив, синдромът го прави невероятен. Всеки един човек е невероятен по своему, а и според мен синдрома му е много сладък.

Жената бе останала без думи, това момче бе твърде умно за своята възраст и имаше голямо сърце. Някакси то успя да стопли душата й и да я успокои, затова че сина й бе в добри ръце и че може би в това училище щеше да се чувства добре.

- Радвам се да го чуя. Те е в стаята си. Продължи по коридора надолу и завий надясно, вратата с кучешките лапички е неговата. Почукай и влез. Аз по - късно ще ви донеса бисквитки.

- Много Ви благодаря! - Кук влезе в къщата, събу обувките си и след което бавно се отправи към стаята на своя приятел.

- Най - сетне детето ми си намери добър приятел. - каза си госпожа Ким, като избърса сълзата, която бе тръгнала да се спуска по лявата й буза.