My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Eighth tick

Днес бе един доста мрачен ден. И не бе, заради времето, а заради това, което се бе случило.

Техьонг имаше златна рибка, която много си обичаше. Тя му бе подарък от покойния му дядо. Грижеше се прекрасно за нея, но...бе дошло и нейното време.

Когато момчето се събуди, видя, че рибката му е потънала в своя дълбок и вечен сън.

Разбира се, изобщо не го прие добре, което доведе до много плач, както и тиковете му да се проявяват все повече.

Постепенно водейки и до това да изгуби контрол над тях. Губенето на контрол се проявяваше главно, ако е провокирано, често от негативни емоции.

Това е доста опасно, защото понякога имаш трудност в дишането, неспокойство, телесни повреди, ако заради тик се нараниш.

Малчото се бореше със самия себе си. Но синдромът му бе доста по - силен. Те получи плесница по бузата си, юмрук по главата си, ръката му замахна и силно се удари в близката стена. Една наистина болезнена и неприятна картина.

Дори на майка му й бе трудно да го успокои.

Изведнъж се позвъня на вратата. Жената за миг се отдели от сина си, за да види кой е. За нейно щастие бе Чонгкук, който се бе отбил с цел да разбере, защо приятелчето му днес не е било на училище, както и да му помогне с домашните.

Госпожа Ким му обясни ситуацията набързо, а малкият Чон поиска да помогне с каквото можеше.

Двамата отидоха в стаята на Техьонг. Кук взе една от меките му играчки, като му я подаде.

- Използвай я, като стрес топчица, за да можеш да се успокоиш. - нежно започна да гали главата му, в опит да му помогне да се успокои.

Техьонг подсмърчаше и гушкаше играчката, ала изведнъж ръцете му тръгнаха да удрят бедрата му, от което много го болеше.

Чонгкук бързо постави ръцете си на бедрата му, поемайки ударите вместо него.

- К - Куки...не...недей...боли.... - дори не можеше да говори, заради всичко случващо се.

Майката на Те, също се опита да отдели Кук от сина си, но...

- Всичко е наред. Приятелите трябва да споделят болките си. Аз съм твой приятел, нали Те? Щом те боли, нека и мен ме боли. Няма да те оставя сам в това. Заедно ще се справим.

Сърцето на момчето с тиковете затуптя бързо, а тялото му се напълни с радост, карайки го малко да се успокои, постепенно след известно време нещата връщайки се към нормалното.

- Куки...благодаря ти! - прегърна го силно.

- Наистина съм ти много благодарна, Чонгкук. Страшно много ни помогна, особено на Те. - погали главата му, госпожа Ким.

- Няма за какво. Просто подадох ръка на приятелчето ми изпаднало в беда. - усмихна се.

Жената бе наистина щастлива, че момчето й си бе намерило такъв добър приятел.

- Ще донеса лед и за двамави. Това поне малко ще помогне за ударите. - обясни.

- Добре, благодаря. - отвърна й Кук, който продължаваше да държи Те в своите прегръдки, отново галейки главицата му, от което Ким постепенно се пренесе в страната на сънищата.