My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Fourteenth tick

Бе почивен ден за всички. Някои спяха до късно, други си довършваха работата, която не бяха успели да направят през седмицата. Ежедневието за всеки бе различно.

Нашите герои, бяха станали към десет сутринта и все още облечени в своите пижами, си правеха палачинки в кухнята.

Ала беше доста забавно, защото някои тикчета на Те се проявяваха.

Момчето имаше желание поне веднъж да сготви нещо, затова Кук реши да го напътства.

- Счупи две яйца. - каза му.

Те взе едното, но заради един негов тик, той изпусна яйцето.

- О, не. - нацупи се сладко.

- Спокойно, дори на мен ми се случва да изпусна. - отиде да вземе друго. - Опитай да счупиш другото.

Поне този път, малчото успя и бе доста доволен от себе си.

Но това не означава, че с някои други съставки не стана беля. Млякото беше разлято из целия плот, а брашното разтресено, от което падна на главите и на двамата.

- Май не ме бива в това... - наведе глава.

- Глупости. - изтупа се Кук. - Важен е резултатът накрая, пък и така е по - забавно. - целуна бузата на Ким, а после се отдръпна, тъй като последва кихавица, заради брашното.

Техьонг се изкиска. Прегърна половинката си и целуна врата му.

- Може ли някой път да пробваме да направим и друго?

- Разбира се. - разроши косата му. - Сега, нека разбъркаме всичко хубаво и да направим тези палачинки.

- Дано, някоя не хвръкне на тавана.

- Моля, не. - засмя се Чон.