My medicine [k.th.+j.jk.]

༘͜❁̸Twenty-fourth tick

На следващият ден, в училището беше лудо. Всички бяха щастливи, заради голямата победа и щом видеха някой от отбора не спираха да го поздравяват.

- Чон, това беше невероятен кош! - поздрави го момче с червена шапка. - Уникално, човече!

- Благодаря ти. - усмихна се чернокоското и му даде пет.

- Стана звезда. - засмя се Те. - Какво ще правя сега, сигурно всички ще ти се лепнат. Усещам, как ревността се появява. - пошегува се.

- Скъпи, знаеш че си единствен и дори целия свят да се залепи за мен, аз винаги ще бъда залепен за теб. - целуна нослето му.

Техьонг се изчерви и както винаги захълца сладко.

- Любимият ми тик.

- Престани, Куки. - изду бузи.

- Къхм. - момиче с руси коси си прочисти гърлото. Щом Ким настини погледа си върху нея, веднага я разпозна, а тиковете му станаха леко неспокойни. - Здравей, Чонгкук. Казвам се Че Ха Ра. Бях много впечатлена от вчерашната ти игра.

- Благодаря ти. - отвърна Кук, ала той веднага забеляза промяната в поведението на партьора си. Побърза и хвана едната му трепереща ръка. Осъзна, че тук нещо не е наред.

- Чудех се, дали би искал някой път да излезем заедно? Да пийнем по нещо, да се опознаем. - подсмихна се, докато гледаше победоносно към момчето до Чон.

Обаче, Чон Чонгкук не беше глупак.

- Съжалявам, но няма как да стане, поради няколко причини: първо, имам си гадже, което много обичам и в този момент седи до мен; второ: дори не можем да сме приятели, защото очевидно караш приятеля ми да се чувства зле и мога да го разбера, заради промяната в тиковете му и това, колко нажежена стана обстановката щом се появи. Така че ти пожелавам приятен ден, моля те нека повече не си говорим и стой настрана от Техьонг, защото иначе ще захвърля всички морали настрана и няма да се поколебая да ударя момиче. - сериозността в тона му бе толкова голяма, че накара и Те и Ха Ра да потрепнат.

Момичето тропна с крак, наду бузи и ги подмина.

Ким се обърна към приятеля си.

- Нямаше нужда от... - подсвирна. - ...всичко това. Ами, ако каже на някого...за това... - ръцете му затрепериха още повече. - Може да ти навреди.

- Техьонг, не ми пука за нищо друго, освен за теб и да си добре. - постави ръце на бузите му, галейки ги леко. - Запомни го, ти си моето щастие. Каквото и да става, ти си номер едно в моят живот.

Техьонг изхълца страшно силно, а после зарови лице в гърдите на Кук.

- По дяволите...обичам те! - изрече тихо.

- Аз още повече.