„Как гледаш на бъдещето си? Толкова ли е лесно да пренебрегнеш миналото си, да забравиш даден човек или хиляди събития, които са ти се случили? Отговорът е не, защото можеш само да се надяваш, че спомените ти в даден момент няма да ти изиграят лошо шега. Истината е, че самите ние не знае докога ще отбягваме себе си и хората, защо го правим, нима бягаме от самите ни последствия? Обвиняваме се напразно и мислим, че всички ще ни благодарят за саможертвата, която сме направили. Жалко е, защото те не биха ни разбрали, а биха казали, че не са ни накарали да се саможертваме. Нима са на ясно за нас, познават ли ни толкова добре, за да ни съдят?
Живеем в свят, в който връзките зависят от сексът, не от любовта, от вътрешната красота няма смисъл щом външно не си красив. Приятелите ли? Те са рядкост и почти не съществуват, гледат как да ти забият ножа в гърба. Разделите се състоят от блокиране на съобщенията в социалните мрежи, та ние почти не общуваме, когато се видим, защото всеки е зает със своя телефон. Вманиячили сме се в злините си, които вършим и не ни пука, че вредим на околните. Разрушаваме природата, разрушаваме и самите нас."
- Искаш да кажеш, че това е само началото на презентацията ти, която ще представяш? - Лора се обърна към мен.
- Да и какво не ти ли хареса?
- Супер е, но твърде много се притесняваш за мнението на другите.
- Питам те като приятелка, как ти звучи?
- Ще им скриеш шапките на всички в залата. Би ли ми помогнала сега на мен за партито на което сме поканени довечера?
- Знам, че ще прозвучи тъпо, но може ли да не идвам с теб?
- Не, не този път нямаш оправдание, идваш! - Категорично отказа да ме разбере. - Хайде Кристи!
- Искам да се приберем преди шест сутринта.
- Добре, ти се прибирай аз мога да завържа някакво приятелство с някой.
- Оо, значи ще ме зарежеш и какъв ще е смисъла да идвам тогава?
- Опитваш се да се измъкнеш ли?
- Въобще даже не си го помислям, но ти ще ме използваш, докато не се появи твоя принц на бял кон и не те отвлече.
- Може и ти да си намериш? - Предложи ми колебливо.
- Тук вече не позна, от два месеца сме в Маями, аз още не съм свикнала с обстановката пък камо ли с хората. Няма начин да си хвана гадже.
BẠN ĐANG ĐỌC
Her lie goes/Лъжата ѝ отива
Lãng mạnКой е виновен за собственото ми нелепо състояние? Точно така той - Хънтър Валенте. Убиеца на всички мои мечти. Съсипа миналото ми, настоящето и бъдещето, унищожи всяка моя една надежда и не стига това, а уби и любовта ми... А после? После се влюбих...
