Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 7

Превъртах записа на диктофонът милион пъти и слушах красивите ѝ стенания и моите нечленоразделителни звуци и проклятия. По дяволите така се прецаках с Кристи! Тя ми разказа играта в буквалния смисъл на думата. Частта, в която изпивам малкия ѝ туптящ клитор ме довърши. Пуснах го отначало, за да чуя до най-малкия детайл абсолютно всичко и да го запаметя в ума си. Исках да изхвърля шибания диктофон, но неуспешно бях като пристрастен към дрога. Оставих го за час настрани, трябваше да ѝ пратя отговорите на въпросите, които ми беше оставила. Зачетох се из редовете и след обстоен преглед на всичко, започнах да пиша имейла към Кристи.
„ Надявам се отговорите ми да те удовлетворят.
1. Запознат съм обстойно с делото, защото аз го водя. То е едно от най-важните ми, чрез него ще затвърдя позицията си в кантората.
2. Случаят е все още в процес, не е взето решение от съда, скоро ще е последното дело.
3. Всяка излишна информация е служебна тайна, която не мога да издам, защото моя клиент не би ми имал доверие.
4. Да, вярно е за присвояването на пари, но е върната сумата до цент. Няма ощетени. И определено присъдата му няма да му се размине. Все пак аз само го защитавам, не съм дарен с вълшебна пръчица."
Останалите бяха маловажни и отвърнах само с едно изречение. Надявах се да съм ѝ помогнал, колкото мога. Замислих се над думите ѝ и наистина ли щеше да се срещне с този Матю, който и да е? Поредната малка пречка. Прибрах се в апартамента ми, както обикновено не ми се излизаше. Днес щеше да е претъпкано в клубовете, такава обстановка ми действаше задушаващо. Понякога, когато ходех по такива места си набелязвах някоя жертва, флиртувах с нея и другото продължаваше в някоя хотелска стая, след това всеки по пътя си. Жесток ли съм? Не според мен е вид оцеляване сред всички златотърсачки. Всяка жена гледа първо твоята банкова сметка, ето поради каква причина не се обвързвах. Мразех чувството да съм хлътнал по някоя, но Кристи ми го върна тъпкано. Мислех за това момиче във всяка една моя секунда, сънувах я и накрая се събуждах с огромна ерекция, кого ли залъгвах всеки ден си ходех с нея. Човъркаше ме отвътре и се реших да ѝ пусна съобщение.
„ Как върви срещата с твоя възлюбен?"
Даже не го и видя, а беше на линия.

***
От седмица не съм я виждал, бях се върнал към предишния си начин на живот. Тази вечер имах среща с една жена от сайта за запознанства. Изглеждаше сладка на снимките стига да не са фалшиви, защото се случваше често да бъда подмамен, пълна загуба на време. Реших да я поканя в бара близо до жилището ми, защото ако имаше нещо общо с горе споменатото трябва да се измъкна по най-бързия начин.
Облякох се съвсем небрежно с тъмносини дънки и бяла тениска, не исках да влагам много старание във външния си вид, нали ви казах какво търсят ако само зърнат мъж с костюм. Не ми се даваше обяснение за месечната ми заплата. Вече крачех по претъпканата улица към заведението. Влязох вътре и взех да се оглеждам за красавицата, която се представяше. Имаше само едно момиче скрито в дъното и това беше тя. Не обърнах внимание на другите. Страхотно поне казваше истината за себе си, напълно оправда очакванията ми.
- Здравей, Дани! Приятно ми е аз съм Хънтър! - Подадох ръката си за поздрав.
- И на мен също!
Роклята ѝ беше съвсем оскъдна, гърдите ѝ изкачаха от деколтето, а от онзи приятел долу никаква реакция. Защо се излагам по този начин?
Момичето взе да флиртува с мен още от появата ми, поръчахме си за хапване, говорихме си на различни теми, няма да увъртам беше ми адски скучно с нея.
- Значи не желаеш нищо сериозно?
- Не в профила ми съм съвсем ясен.
- Жалко изглеждаш ми добър и свестен...
- Напълно противоположен съм на това, което описа.
- Правиш се на какъвто не си.
- Нищо не знаеш за мен скъпа, не бързай със заключенията.
И в този момент сякаш падна от небето. Кристи цъфна на бара с някакво момче и си поръчаха за пиене. Вечерта можеше ли да се скапе повече? Явно, защото тя също ме забеляза и ми се усмихна подигравателно. Мразя се, че ѝ позволявах да ми действа така, защото се възбудих само от един неин поглед. Късметът ми куцаше, загубих си настроението. Смехът на Кристи стигаше до мен и ме влудяваше.
- Струваш ми се напрегнат? - Дани прекъсна мислите ми.
- Нищо ми няма, искаш ли да отидем при едни мои познати, ето там? - Посочих ѝ ги.
- Не...
Помъкнах я натам и застанах точно срещу Кристи и непознатия.
- Каква приятна изненада, че и вие сте тук.
- Наречи го просто съвпадение. - Кристи изтъкна весело.
Алкохола ѝ действаше ужасно, а онзи си беше лепнал гнусните ръце на кръста ѝ и слизаше още по-надолу. Сто процента съм сигурен, че се възползваше от нея.
- Отивам до тоалетната извинете ме. - Уведоми ни Кристи.
След минута се престорих, че ми звъни телефона и трябва да отговоря спешно. Намерих я подпряна на мивката с гръб към мен, като ме видя в огледалото рязко се обърна.
- Какво търсиш тук?
- Теб... - Приближих се съвсем предпазливо.
- Не си го и помисляй...
Преди да изрече и последната си дума аз я прекъснах с целувка. Впих устните си в нейните, бях жаден за нея и никоя друга. Вплете пръсти в косата ми и се притисна по-силно.
- Нека да се махнем от това място, моля те...
- Ами те?
- Да вървят по дяволите, искам те... - Бях останал без въздух.
- Ако намериш някакъв изход от тази нелепа ситуация съм твоя.
- Добре почакай ме тук, не мърдай връщам се след минута.
- Нещо си намислил нали? - Хилеше се глупаво.
- Ще кажа, че на братовчедка ми ѝ е станало лошо от алкохола.
- Чакай малко, аз съм братовчедка ти? - Питаше невярващо.
- Да виждаш някоя друга в помещението?
- Другите нямат шанс срещу мен.
- Вярно е. - Дарих я с последна целувка и я измъкнах от тоалетната. - Слушай видял съм те припаднала и ще те откарам до вас. Сега ще те взема на ръце, а ти се преструвай, за да изглежда достоверно.
- Ти си луд, мислиш ли, че ще мине номера?
- Да се надяваме. Стискай ни палци. - Секунда по-късно беше в прегръдките ми и реших да се пошегувам. - Доста си тежка, напълняла ли си?
- Моля? - Искаше да стъпи на пода, но я спрях.
- Шегувам се не се пали от раз.
- Недей, защото планът който си измислил за нас двамата няма да проработи.
- Наближаваме приготви се. Как се казва този червей?
- Матю. Нали ти казах?
- Забравил съм.
Дани и Матю като ни видях им замръзнаха флиртаджийските усмивки.
- Матю на Кристи ѝ прилоша ще я откарам до вкъщи.
- Ако искаш я остави на мен?
- Не ще прибера братовчедка си. Не се притеснявай за нас. Дани утре ще ти звънна.
- Няма ли да се върнеш?
- Не мога да я оставя сама в това състояние Лора няма да е у тях.
- Добре ще се чуем.
Излязохме от заведението и се насочих към една тъмна уличка. Пуснах Кристи и добавих:
- Ти си страхотна актриса.
- Сбъркала съм си професията.
- Не е късно да я смениш. Само че съм без кола, а до апартамента ми има няколко пресечки. Можеш ли да вървиш на тези токчета?
- В мен ли се съмняваш? - Тя ги свали от краката си.
- Ще се нараниш така, ако настъпиш нещо.
- Не ме мисли.
- Трудна задача ми възлагаш, по принцип мисля за теб 24 часа.
- Чувствам се поласкана.
- Ти наистина си единствена от многото...